Въпреки критиките на финансисти, бюджетари, експерти и политици законопроектът за държавния бюджет на Република България за 2021 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2021-2023 година, която представлява мотивите към законопроекта, бе одобрен от Министерския съвет, съобщиха от правителствената информационна служба.
Актуализираната бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г. включва средносрочните икономически перспективи и основни допускания, фискалните цели и приоритети на правителството. Разчетите в АСБП за периода 2021-2023 г. отразяват тенденциите в есенната макроикономическа прогноза за развитието на националната икономика и оценките за ефекта от разходните дискреционни мерки, в т.ч. и от временните мерки в условията на извънредни обстоятелства.
Приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, са в диапазона от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47 645,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52 423,8 млн. лв. през 2023 година. Разходите, изразени като процент от БВП, са в диапазона от 42,2 % до 39,6 % и имат основен консолидационен принос за постигане на целите за бюджетното салдо. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52 532,2 млн. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54 963,8 млн. лв. през 2023 година. В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.
Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4% от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8% от БВП през 2023 г. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП в разглеждания период.
Предвижда се консолидация на дефицита на сектор „Държавно управление” (на начислена основа) към края на периода, като съответно отрицателното салдо по бюджета за 2020 г. постепенно да намалее в периода 2021-2023 г. През 2020 г. се очаква бюджетното салдо да бъде отрицателно в размер на 5,2 % от БВП. В средносрочен план се очаква дефицит в размер съответно на 5 % от БВП за 2021 г., 1,9 % за 2022 г. и 2,3 % от БВП за 2023 година. При отчитане на въздействието на временните приходни и разходни мерки, свързани с предотвратяване разпространението на COVID-19 в страната и ограничаване последиците от кризата, дефицитът на сектор „Държавно управление" за следващата година се очаква да бъде в размер на 2,5 %. През следващите две години ефект върху салдото оказва и придобиването на бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада и придобиването на нов тип боен самолет, като при елиминиране на тези еднократни разходи, дефицитът на начислена основа спада съответно до 1,8 % и 1,3 % от БВП за 2022 г. и 2023 година.
Деница Сачева разясни схемата за подпомагане на засегнатите от COVID кризата.
При условие че през 2021 г. ситуацията с пандемията от COVID-19 се влоши значително, което да доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани, се предвижда да бъдат заделени за буфер средства в размер на 5 на сто от разходите и предоставените трансфери на част от първостепенните разпоредители с бюджет, както и от субсидиите и капиталовите трансфери от централния бюджет. Това се прави с цел осигуряване на ресурс за форсмажорно извършване на разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, дезинфектанти, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други.
В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.
