Американският посланик в София Н.пр. Херо Мустафа призна, че през последната година не е постигнат голям напредък по темата с независимостта на медиите в България. Не успяхме да ги защитим достатъчно, а те са основополагащи за демокрацията, заяви дипломатът на конференцията ”Медийна грамотност в България. Какво научихме от кризата”, организирана от коалиция ”Медийна грамотност” и фондация ”Фридрих Науман”. Посланик Мустафа участва чрез видеовръзка, тъй като е в карантина.
Според нея в България все още продължават опитите за политически натиск върху независими медии и законодателството не е достатъчна бариера пред това. "Всеки опит тази независимост да бъде уронена или всеки опит да се концентрират медии в ръцете на няколко влиятелни хора позволява тези изключително важни пазители на обществения интерес да бъдат отслабени. Обещавам ви, че ще продължим да работим за промотиране на независими медии и медийна грамотност", заяви още посланик Мустафа.
Не се съмняваме в добрите намерения на г-жа Мустафа да бъде полезна в осигуряване независимостта на българските медии. Но тя е безсилна да направи каквото й да е по въпроса, защото важат непрозрачни договорки на други нива.
Каквото й законодателство да се приеме, то ще е на книга, а властниците ще правят това, което са привили десетилетия – натиск, натиск и пак натиск. Тук властва правилото: или слугуваш на властта и присъдружната й мафия или се сблъскваш с цялата тежест на уродливата система.
В американското посолство и Държавния департамент всяка година събират и анализират факти и случаи на брутален натиск върху български медии, които полагат понякога нечовешки усилия, за да останат независими. Някои от случаите – далеч не всички – влизат в годишния доклад на Държавния департамент за спазване на човешките права. В него буквално четем: „Стабилно увеличаващ се политически натиск върху медиите”. За българските управници обаче тази констатация е без значение, защото няма никакви последствия за тях.
Те обясняват на американските и европейските партньори, че има пълна свобода на медиите и дават примери с няколко сайта и две-три малки телевизии, които критикуват властта, прокуратурата и разкриват корупция по високите етажи на властта. Но управниците премълчават репресиите, на които са подложени въпросните медии и някои от журналистите. Цялата държавна машина и прокуратурата се стоварват върху тях, проверките следват една след друга без логично обяснение, нерядко се повдигат обвинения и се водят дела срещу неудобните автори. Не са рядкост и заплахите.
В същото време американски и европейски лидери изказват публично своята подкрепа за управлението, което всъщност упражнява изброените репресивни действия. Подкрепата за министър-председателя Бойко Борисов е заявявана многократно, без да се засегнат отношенията му с човека, който има огромна заслуга медиите в България да пропаднат до 111-тото място по свобода на словото. Дори внушават публично, че това е в резултат на заговор и на фалшиви сведения, дадени от граждански и неправителствени организации.
Разбира се, проблемът е на българите и те трябва да се справят с него, не да чакат помощ отвън. Но има нещо много важно, което се пропуска, когато стане дума за медии. България е член на НАТО и Евросъюза. Подписала е договори за партньорство, по които има задължения. Това засяга еврофондове, финансиране по програми, участие в различни инициативи, включително военни учения, задължения по върховенство на правото и пр. Защо обаче, когато стане дума за медии и репресиите срещу тях, не се изисква от българските властници да спазват международните стандарти? Защо на Вашингтон не прави впечатление, че прокуратурата преследва неудобните, но разпъва „чадър“ над пеевските медии?
Повече от три години се пише за разследване в САЩ по закона „Магнитски“ за нарушаване на права и корупционни практики от страна на бившия главен прокурор Сотир Цацаров и депутата-милионер Делян Пеевски. От американска страна са подавани окуражителни сигнали, че разследването ще бъде доведено докрай. Това обаче не се случва. Българското общество дори не знае докъде е стигнало това разследване, макар да имаше информации, че остава единствено президентът Тръмп да се произнесе.
Затварянето на очи пред фактологията, свързана с Цацаров и Пеевски, едва ли ще повлияе на дипломатическите отношения между Вашингтон и София – не са те такъв фактор, а и е редно тук да отговарят за своите действия, - но мълчанието по случая предизвиква въпроси и съмнения, че има сделка случаят да бъде заметен „под килима“.
„Независимостта на медиите е основополагаща за демокрацията“, - казва г-жа Мустафа. Така е, както е вярно също, че корупцията подкопава демокрацията. Как тогава да си обясним подкрепата за корумпираното управление в София? Точно то „убива“ независимите медии и свободното слово. Американците ако това не знаят, къде отиват докладите на прочутите им служби?
Понякога се питам, дали дипломатичността и лицемерието не са синоними...
Огнян Стефанов
