През 2021 и 2022 г. България отделя и ще отделя близо 2,4 % от БВП за справяне с пандемията и непосредствена подкрепа на хората и компаниите във върлуващата икономическа криза. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България.
Това, обаче, са мерки за спасение. Това не са мерките, които ще доведат до дългосрочни предпоставки България да се върне по пътя на растежа. За да успеем в това начинание, на нас ни е необходима комбинация от инструменти: инвестиции от националния бюджет, инвестиции от традиционните инструменти по кохезионната политика, оперативни програми, програма за развитие на селските райони и фокусирани инвестиции по Плана за възстановяване и развитие“, допълни той.
Вицепремиерът обясни, че планът не е самостоятелна реалност, а само част от инструментите, чрез които ще тече инвестиционният процес.
„Трябва да отделим малко време да маркираме и опишем съществуващите вече инструменти, за да не изглеждат усилията ни, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост като фрагментирани или несъответстващи на 100 % на нуждите.
Когато говорим за програмния периода 2021-2027 г., е редно да напомним, че България ще разполага почти с 18 млрд. лв. без националното съфинансиране – бюджет, който да бъде използван чрез добре познатите на всички оперативни програми. Близо 4 млрд. лв. по Програмата за развитие на селските райони и близо 10 млрд. по линия на директните плащания“, напомни той.
Той припомни, че бюджетът на Европейския съюз – т.нар. многогодишната финансова рамка за периода 2021-2027 г. е над 1 трилион евро.
„В средата на тази година европейските лидери имаха и мъдростта, и смелостта да предвидят специално нарочно финансиране за борба с последиците от пандемията с COVID-19, икономическата и социалната криза, свързана с нея. 1/3 от тази сума са средства за т.нар. кохезионна политика, 1/3 за общата селскостопанска политика.
В отговор на кризата Механизмът за възстановяване и устойчивост, пакетът инструменти, известен като „Европа от следващо поколение е на стойност близо 750 млрд. евро, от които 390 млрд. грантове, безвъзмездно финансиране и 360 млрд. достъп до кредити, разбира се, ако съответната държава-членка пожелае да ги използва. Видно е, че става дума за огромен ресурс – 75 % от обичайния европейски бюджет. Той трябва да бъде инвестиран в относително кратък период от време. Това е шанс за Европа. Беше едно добро решение, което България не просто подкрепи, България участваше във вземането на това решение“, подчерта Дончев.
Вицепремиерът допълни, че в рамките на механизма „Европа от следващо поколение“ има цял набор от инструменти.
„Имаме допълнително финансиране в рамките на съществуващите оперативни програми, допълнително финансиране по т.нар. „Зелена сделка“ или Фонд за справедлив преход. Имаме и нарочно финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост. България има много добре известни предизвикателства, необходимост от продължаващи реформи в редица публични сфери: публични администрации, социална сфера, образование.
Имаме огромни нужди от още инвестиции в частния сектор, за да бъде той по-енергоефективен, за да бъда по-конкурентоспособен, да смени машинния си парк и оборудването си така, че да може да произвежда продукция с по-малко разходи. Нуждите на базисната инфраструктура: пътна, железопътна, ВиК инфраструктура, се оценяват на десетки милиарди евро. От ключово значение е българската икономика да стане по-конкурентоспособна, но не само произвеждайки повече, а правейки усилия производството да бъде с по-висока добавена стойност““, посочи той.
По думите му това е била националната задача на България преди началото на кризата.
Въпреки ефективната работа на мярката 60/40, има риск от увеличаване на безработицата. Това каза вицепремиерът Томислав Дончев в онлайн представяне на Националния план за възстановяване и устойчивост на България.
