Добре, с мерките, които предприе властта срещу коронавируса, може и да не умра от коронавирус. Но, след като ни забраниха да работим, със сигурност ще умра от глад и нищета. Всичко това ми изглежда като война за изтребване на народа. Просто обричат мен и много хора на гибел. Това каза пред Фрог нюз преподавателката по английски Илиана Иванова, която има зад гърба си над 30 години стаж.
Ето какво сподели тя пред Фрог нюз, след като управляващите взеха решение да затворят езиковите центрове:
Г-жо Иванова, как се отразяват ограничителните мерки срещу коронавируса върху хора със свободни професии, като вашата?
Ние сме едни от най-засегнатите от мерките на управляващите срещу коронавируса, защото разчитаме на работа, която ни се дава от езикови центрове. Те се затварят за втори път и на на практика аз и колегите ми отново оставаме без работа. Не получаваме и помощ от държавата. Оставени сме на съдбата - всеки да се оправя кой както може. Имах съвсем малки спестявания, които ми помогнаха да свържа двата края при първото затваряне. С много икономия ми стигнаха да не умра от глад. Разбира се, не ми е възможно да плащам сметки. Тъкмо сега започнахме пак работа и нов- още по-голям шок. Този път той наистина е огромен, защото вече няма с какво да живея. Край. Зная, че много хора са в същото положение. Ние няма откъде да изкарваме средства.
Възможно ли е да организирате онлайн обучение и така да изкарвате, макари и малки суми?
В тази ситуация, всеки гледа единствено да оцелява и на никого не му е до учене. Хората се чувстват несигурни за утрешния си ден и затова не инвестират в обучение. Учениците ми се отказаха именно по тази причина. Една от тях имаше малко кафене в бизнес сграда. Работещите в тази сграда ги уволниха, други минаха на домашна работа и нито един човек не влиза в кафето. Така фалира бизнеса й. Съвсем разбираемо се отказа от уроците. Всичко е свързано. Трябва сами да си организираме онлайн обучение, което не е никак евтино. Ще трябва сам да се обезпечиш технически, а това също е свързано с разход на много, пари. Стоиш и си блъскаш главата откъде да ги вземеш. Просто те обричат на гибел. Това рефлектира и на здравословното ти състояние. Всичко, което се случва, те извежда напълно от строя.
Виждате ли някакъв изход?
Не, единственото, което виждам, е че съм оставена на произвола на съдбата. Сегашната забрана да работим, се оказва пагубна за мен и колегите ми.
Не ви ли вдъхват надежда думите на премиера Бойко Борисов от днес, който нареди на подчинените си министри да обгрижват всеки човек?
Той и първият път си ги говори такива. Гледа те в очите и те лъже. Никой колега не е получил никаква помощ. Хората са ги връщали, че няма пари. Управляващите само си говорят, но реално до нас нищо не стига. Мислила съм да взема кредит за храна и елементарни нужди, но нали трябва да го връщаш. А като нямаш сигурна работа, как да стане. Банките веднага ще те притиснат. Така освен, че ще умреш от глад, ще останеш и без жилища, на улицата. В момента с всички тези действия, властта обрича мен и много хора на гладна смърт. За първи път в живата ми се случва някой да ми забрани да работя, без реална помощ.
Как смятате да продължите?
Изобщо не виждам как ще живея. Усещам мерките не като спасителни, а като опит за убийство. За мен това е посегателство върху живота ми. Мога да разкажа за още много хора в същото положение. Освен да се моля Господ да ми помогне, друг вариант не виждам. Такъв стрес никога не съм преживявала в живота си. Извършват индиректно убийство. И никой не го е грижа. Прости ти казват: “Можеш да умреш”.
Но тези мерки се предприемат, за да се ограничи възможността от заразяване с коронавирус, който също може да отнеме човешки живот.
Не ме е страх, че ще се заразя от коронавирус. Видя се, че това не е толкова опасна зараза, колкото в началото ни я описваха. Добре, няма да се заразя и да умра от COVID-19, но ако така продължават нещата, със сигурност ще умра от глад и нищета. Всеки ден, бавно и осъзнавайки, че умирам. На кой болен мозък това му се струва, че е по-хуманно?! Всичко това ми изглежда като война за изтребване на народа.
Интервю на Катя Илиева
