Събота е и на много хора не им е до политика. Политиката обаче не се отказва да се меси в живота ни. Една война от доста време не само не стихва, а се разпалва все повече и повече. Става дума за войната между президента Радев и премиера Борисов. Тази война е хем странна, хем логична.
Един срещу друг са хора с его, амбиции и самочувствие. Да се сблъскат два остри камъка на територията на политиката, често дава добри резултати, защото съперничеството е конкуренция. Не е така в този случай.
Сблъсъкът е неравностоен, ако сравняваме ресурсите на двете страни. Борисов е премиер 11-на година. Бил е кмет на София, главен секретар на МВР. Завършил е Школата в Симеоново по специалността противопожарна охрана. Участвал е във възродителния процес като командир на батальон. Състезател по карате. Напуснал МВР, защото отказал да се деполитизира като член на БКП. Създател на охранителна фирма. Близък и дори част от известна силова групировка. Познава улицата и хората, които воюват на нея.
Като премиер държи в ръцете си цялата изпълнителна власт, в която влизат държавните институции и всички тайни служби и силови ведомства. Армията също. В голяма степен назначенията в тях са негов избор и решение. Разполага с всичките пари на държавата – около 66 млрд долара БВП. Това означава огромно влияние, защото бизнесът в страната е зависим от него. Той командва НАП, КПКОНПИ, ДАНС, ГДБОП, АДФИ и пр. контролни структури, които могат да окажат натиск по всяко време върху всяка фирма, медия, гражданин. Това го прави желан партньор за силните на деня.
Позицията, която заема, му дава международна подкрепа заради интересите на различни кръгове в ЕС, САЩ, Русия, Турция, Германия и пр. Външната политика също е в негови ръце чрез Министерство на външните работи и посолствата ни по света.
Особено важна е подкрепата за него от страна на много медии, които оцеляват и съществуват благодарение на възхвала на властовия модел.
Борисов разполага и с огромната армия от служители от всички рангове, както и на повечето от кметските и областните екипи.
Борисов получава всичката информация, която може да се придобие по всякакъв начин.
На другата барикада е президентът.
Президентът разполага с бюджет, определен от правителството, т.е. от Борисов. Той е върховен главнокомандващ, но това има някакво значение само в извънредна, военна ситуация. Подписва укази за назначение на главния прокурор, върховните съдии, главния секретар на МВР, посланици, генерали – но всички те са предложения на МС и ВСС. Формално задължение.
Има право да налага вето на закони, но мнозинството в НС може да го отхвърли, което в сегашния формат се случва в над 70% от случаите.
Президентът отговаря за Националната служба за охрана. Почти формална функция, защото финансирането на службата е в ръцете на премиера чрез бюджета.
Президентът насрочва избори за Народно събрание и органи на местно самоуправление и определя датата за произвеждане на национален референдум. Но само когато за това има решение на Народното събрание…
Може да отправя обръщения към народа и Народното събрание. Награждава с ордени и медали. Но предложените от министерства и МС.
Назначава служебно правителство, когато редовно избраното подаде оставка.
Това е. Лека кавалерия срещу танкове и ракети.
Силите са неравни. Защото тогава върху него се изсипва цялата армада на управляващите, а Борисов не крие неприязънта и озлоблението си срещу Радев? Приписва му митични действия с дрон, заговори, организирането на протести, изпращането на „една хубава госпожа“ да го снима спящ на спалнята му плюс чекмеджето с милионите, златото и пистолета. Това е абсурдно. Още повече, че Борисов отлично знае кой го е снимал и кой пуска компроматите срещу него в публичното пространство. Радев няма ресурс за подобно нещо – други са.
Кучето е заровено в задкулисието. Зависимостите на Борисов от кукловоди като Пеевски и Доган го правят уязвим. Фалшивата борба с корупцията и опъваните „чадъри“ над мутри е поредна ахилесова пета. Желанието за безгранична власт го принуждава да сключва сделки с дявола, кото всеки един момент може да те превърне от властелин в бушон.
От това се възползва Радев – не е корумпиран и не е свързан с подобни кръгове, въпреки упорито разпространяваните слухове в кафявите медии.
Чрез атаките срещу Радев, Борисов се опитва да прикрие зависимостите си от задкулисието. Също от Кремъл, Вашингтон и Анкара, пред които очевидно е поемал непосилни ангажименти. Някой му внушава, че е по-голям играч от споменатите, което неминуемо води до: Хитрата сврака – с двата крака.
Борисов имаше огромен шанс да остави следа в българската политика и управление. Проигра го. От страх и алчност. Няколко смели хода а ла ва банк щяха да му донесат признание, а ситуацията в страната щеше да е друга. България нямаше да е на дъното в Европа по всичко, свързано със стандарта на живот и първа по болести, корупция, смъртност и неграмотност… Сега Борисов се опитва да ни преметне с остри нападки срещу Радев. Това, което постига е, да превръща президента в жертва на прокуратурата, в боец и изразител на гражданското недоволство. Борисов е най-добрият му ПР в момента.
Което не означава да не следим внимателно действията на президента - много сме видяли и преживели.
И понеже е Хелуин – внимавайте с тиквите и маските, но с децата бъдете щедри. Те все още са невинни…
Борис Петков
