Натовареният с големи очаквания Национален план за възстановяване и устойчивост беше представен по всички правила на съвременния маркетинг. Лъскавата опаковка обаче не гарантира качество, а понякога крие продукт с дефекти.
Планът може и да изглежда структуриран в съответствие с водещите европейски тенденции и насоки за правене на политики, но е лишен от дългосрочна стратегия и прогноза за ефективност. Работата в перспектива е отколешен проблем за ГЕРБ – изглежда, че и този път ще доведе до хаотично разпределяне на средства със съмнителен резултат.
Томислав Дончев говори за прозрачна междуинституционална дискусия и сътрудничество между различни държавни звена при изготвянето на Плана. Към момента обаче остава усещането за кабинетни обсъждания и вътрешноведомствени договорки. Не става ясно кой и как ще участва в приемането на този план и каква ще е ролята на парламента. Възможно ли е Томислав Дончев да изхарчи 12 милиарда по свое усмотрение срещу няколко подписа в Министерски съвет?
Пирамидата е обърната. В цял свят се формулират цели, на базата на които се създават политики, след което се правят проекти. У нас се първо се правят проекти, а после политики, които да ги обслужват. В плана липсва ясна цел и стратегия. Липсва краткосрочна, средносрочна и дългосрочна прогноза за ефекта от предложените мерки и инвестиции. Правим нещо, но не е ясно защо и как ще ни послужи. Целеполагането е основата, на която трябва да стъпи разпределянето на средствата. Ако целта липсва, те няма да бъдат инвестирани, а похарчени напосоки.
Заобикаля се най-важният въпрос. Реиндустриализацията и конкурентоспособността няма как да се случат, без да е решен проблемът с енергийните мощности на България. Въпросът за поетапното премахване на въглищата, както и с какво и как ще бъдат заменени, остава без отговор и ще се превърне в бомба за следващото управление.
„Зелена Европа“, освен енергийна ефективност, означава изграждане на кръгова икономика, ефективно използване на природните ресурси, оползотворяване на отпадъците. За Томислав Дончев „зелената икономика“ е стиропор и мазилка. Въображението стига единствено и само до саниране на сгради за 3 млрд. лева, от общо 4 милиарда и половина от средствата предвидени за политиката по декарбонизация на икономиката. А вместо да насочваме всички средства натам, можехме поне да проучим съвременни технологии, като тези за улавяне и складиране на въглерод, например.
Промяната не се изчерпва с ремонти. Реформите в сектори като здравеопазване и образование не могат да се случат само с модернизиране на материалната база. Нови кабинети в училищата са необходими, но сами по себе си едва ли ще доведат до качествена промяна в системата на българското образование. Инвестициите в човешки капитал очевидно не са част от реформите. А най-ценния ресурс, в който България трябва да инвестира са хората – без образовани и висококвалифицирани кадри във всички сфери, трудно ще сближим стандарта си на живот с държавите от Западна Европа.
Дигитализацията като мисия невъзможна. Планът залага на дигитализация на институциите като приоритет след 10-годишно управление на ГЕРБ. Предвид множеството провали в тази насока (изтичане на лични данни на граждани от НАП, проблеми с електронното правителство, с машинното/електронно гласуване), има място за скептицизъм. Заявките за дигитализация на железопътния транспорт са добра идея, но ГЕРБ не е правителство, което да е показало, че може да свърши тази работа, особено когато става дума за сектор с много сериозни проблеми. Много е вероятно да имаме поредния пропилян ресурс.
Инструментът за възстановяване и устойчивост, наред с възстановяването от ковидкризата, има за цел постигане на добавена стойност за икономиката. В Плана за България обаче приоритет е не възстановяването на страната, а харченето на пари. Добавената стойност е невидима, а ефективните решения, са заменени от ефектни презентации.
