Днес е Денят на народните будители - един от най-смислените и светли български празници, който така и не стана официален празник. Днес се сещаме за поети, писатели, театрали, революционери, общественици, политици, които са оставили следа в Историята ни, определяли са настроенията и са променяли нагласите, движели са със слово и перо, с речите и актовете си свободната Българска държава напред и са я поставили на Европейската карта.
Неизчерпателно ще изброя не най-известните имена, които знаем всички, а тези, които често пропускаме: Захари Стоянов, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, Добри Войников, Добри Чинтулов, Константин Стоилов, Константин Величков, Константин Щъркелов, Александър Малинов, Никола Мушанов, Стефан Радославов, Ст.Л.Костов, Радой Ралин, Димитър Димов... На тези хора дължим много, но рядко ги почитаме. Всяка една държава се цени не само заради историята си, но и заради светлите умове, които я творят и прославят, заради културата и силата на суверена!
Ценим ли ние будителите си и имаме ли днес такива? Днес властта се упражнява от хора, чиито символи са тикви, каскети и кофи. Днес тужурката, пуловерът и каскетът са заменили достолепието, а уличният и мутренски език са погребали напълно мъдрото и изискано слово, днес Словото, знанието и Правото са натикани в ъгъла, за сметка на агресията, нарцисизма и усещането за абсолютна власт. И точно сега са нужни будители, истински, които да разкрият и осъдят стъпкването на духовността и нашествието на грубата просташка сила, както и злоупотребата с властта и Правото.
Има ли ги днес, чувате ли ги, виждате ли ги? Аз чух ясно един виден писател и драматург - Стефан Цанев, който от пиедестала на известността си подложи на критика не властниците, а протестиращите срещу тях, понеже не били изискани и не предлагали алтернатива. За властта обаче си замълча, доста странно за личността и претенцията му на казващ истините, вероятно му харесва?! Е, досрамя ме и ми стана тъжно.
И същевременно си дадох сметка, че истинските будители все пак ги има - те са на улиците, площадите, в съдебните зали, където бранят свободата и правата на всички и обясняват как бавно, но сигурно ни ги отнемат. И се радвам, че съм част от един такъв проект, с достойни и смели хора около себе си. Знам, че ако изчистим Правосъдието от неговите сенки и зависимости, ще се справим и с останалото, колкото и време и усилия да ни коства това! И тогава тиквите ще са само за трапезата и Хелоуин, каскетите ще предизвикват само носталгична усмивка, а боклукът ще е в кофите и ще бъде ДЕН ...
Facebook, Инициатива "Правосъдие за всеки"
