Не би било лесно да обясниш днешния български празник на човек, непознаващ нито историята, нито болките ни, нито изворите на гордостта ни. Ден на великите знайни и незнайни българи, които чрез делото си са извисявали и продължават да извисяват духа на нацията. Ден, посветен не на едно голямо събитие, не на един преломен момент, а на движение, труд, съзидание, продължаващи през вековете.
Празник, възникнал, за да подейства като лечителен балсам върху раните след Първата световна война, празник забраняван, възроден и всяка година преосмислян.
Тази година искам да се поклоня пред нашите лекари и медицински работници, които всекидневно и въпреки умората и изтощението рискуват своя живот и своето здраве, за да лекуват и помагат. Да се поклоня пред нашите учители, които правят всичко по силите си, за да обучават и възпитават в едни тежки, почти невъзможни условия. Да се поклоня пред нашите учени, които участват наред с колегите си по цял свят в надпреварата за разработване на лечение и ваксина срещу заразата. Пред артистите, музикантите и всички творци, които трудно стигат до своята публика.
Този празник е бил създаден преди почти сто години, за да помогне на българите след понесената национална катастрофа. Днес, в условията на безпрецедентна здравна криза, да отворим отново сърцата си за Деня на будителите в търсене на надежда и оптимизъм.
Facebook, Цвета Караянчева
