В нощта на 16 октомври се проведе стотния последователен ден от протестите срещу корупцията в България. Черни облаци надвиснаха над София. Хиляди хора се събраха на пл. “Независимост” - националният законодателен център. Хиляди бяха на площада, дори след като облаците отприщиха пороен дъжд. Усещаше се така, сякаш цяла София беше там - от деца до баби. Тази енергична, разнородна тълпа е една от основните причини българите да смятат, че системата на олигархията в страната е започнала да се пропуква.
Последният голям протест срещу корупцията принуди премиерът Бойко Борисов да се оттегли от власт след четири години на поста през 2013 г. Наследникът му бе на власт малко повече от година, преди гражданите отново да залеят площада. Тогава повод за гнева беше номинацията на известен олигарх, който да оглави Държавната агенция за национална сигурност. Това го принуди да слезе от власт. Борисов се върна отново като министър-председател в края на 2014 г. Новото старо ръководство не успя да реши дълбоко вкоренените проблеми на страната с корупцията.
Сега българите отново призовават Борисов да подаде оставка. Те искат край на корупционните практики, които облагодетелстват шепа вътрешни хора. Искат и независима съдебна система, която ще държи отговорни политиците. Борисов е на власт вече почти десетилетие. Той управлява страната в полза на вътрешния си приятелски кръг и за сметка на обществото. Миналата година България бе поставена на последно място в ЕС по показател корупция според “Трансперънси интернешънъл”.
Борисов настоява да остане на власт до редовните избори през март, въпреки че 66% от българите подкрепят протестите. Политическият натиск, създаден от демонстрантите, означава, че който и да дойде на власт след Борисов, няма да може да управлява по същия начин.
Корумпираната държава може да бъде като “чернова” за САЩ, ако Доналд Тръмп бъде преизбран. Настоящата криза предвещава дългосрочните последствия от правителство, което се съобразява дори повече с интересите на няколко бизнесмени, близки до управляващата партия.
“Не само ксенофоби са способни да убият демокрацията. Тази задача може да бъде изпълнена много ефективно от полуграмотни мачовци”, посочва политическият учен Евгений Дайнов.
Преди 2016 г. този паралел може би щеше да е немислим. Демократичните институции в САЩ се възприемат като стабилни, макар и несъвършени. И въпреки това, четири години по-късно, ето ни тук.
Протестите в България избухнаха това лято, след като бившият правосъден министър и съпредседател на партията “Демократична България” излъчи на живо опита си да постави българския флаг на черноморския бряг. Всички плажове в страната са обществени. Но една определена ивица се намира близо до лятната резиденция на Ахмед Доган - бивш политик, който и до днес е един от най-влиятелните мъже на задкулисието. Иванов бе спрян от охранители, които пазят Доган.
Случката на плажа е еманация за системата на корупцията в цялата страна - че богати и влиятелни хора са над закона, че законът ги обслужва и връзките с управляващата партия носят дивиденти, които са за сметка на данъкоплатците. На българите им е писнало от правосъдие, което не се занимава с корумпираните, писнало им е от унищожената свобода на пресата и от институции, подвластни на управляващата партия, не на закона.
На хартия България е демократична държава. Успя да влезе в Европейския съюз през 2007 г., въпреки че по това време над приемането и като държава-членка бяха надвиснали опасения за продължаващите проблеми с корупцията, организираната престъпност и “партизанската” съдебна система. След присъединяването си към блока страната се е възползвала най-вече от финансиране без проверки на върховенството на закона.
Действащите администрации на САЩ и България имат някои доста неприятни сходни черти. И Тръмп, и Борисов управляват държавите си през система на фаворизиране - възлагат се големи държавни поръчки на близки хора без почти никакви мерки за отчетност. И двамата са довели до срив в разделението на властите.
Борисов дори стана част от имотен скандал. Става дума за схема за определяне цените на апартаменти, която позволи на членове на собствената му партия ГЕРБ да купят луксозни имоти в София на изключително ниски цени. Някои високопоставени служители подадоха оставки, но Борисов остана на власт.
За разлика от Тръмп, Борисов не прави откровено расистки забележки и не пренебрегва международните институции. Той е фен на ЕС и е част от същия дясноцентристки блок в Брюксел като партията на германския канцлер Ангела Меркел. Но това не прави машинациите му по-малко опасни. Това просто означава, че западните европейски лидери са по-склонни да игнорират корупцията в България, въпреки че протестите продължават и става все по-трудно за законотворците в Брюксел да си затварят очите.
Проблемите в България и САЩ са по-дълбоки от лидери, които рушат демокрациите на своите държави. Проблемът е в политическата система, която концентрира властта в шепа хора и поставя тяхното благоденствие пред това на всички останали. Някои от аспектите в управлението на Тръмп могат лесно да доведат до система, корумпирана като българската - САЩ е страна, в която лидерите на непартийни организации за обществено здраве стават обект на присмех от страна на Белия дом, а президентът открито атакува журналистите като влагове на народа.
Независимите институции са от решаващо значение за функциониращото демократично общество, но българските институции са заловени от управляващата партия до такава степен, че дори инспекции за безопасността на храните се превръщат в партизанска работа, която може да доведе до изнудване.
"До 2017 г. държавните институции наистина бяха "системи от правила", но тези правила бяха резултат от желанието на министър-председателя и неговите съюзници, отколкото следствие на писаните закони. Институциите изпълняваха това, което им беше наредено, независимо от който и да е закон", пише още Дайнов.
Силната независима преса е друга основа на здраво гражданско общество. В България има крах на свободата на медиите. Той не е продиктуван от насилие, а от финансовия стрес върху медийните издания и то в цял свят. Това помогна голяма част от медийната собственост да се концентрира в ръцете на един единствен човек. В случая това е Делян Пеевски, когото организацията "Репортери без граници" нарече "най-прословутото въплъщение на тайното споразумение между медии, политици и олигарси".
Много медии, които не са пряка собственост на Пеевски, са все още част от мътната плетеница мощни партии и са част от статуквото. Разследващите репортери са принудени да напускат работните си места или да се сблъскват с клеветнически кампании от медии на Пеевски. Междувременно други журналисти се изправят пред универсалния проблем с нископлатените работни места.
Свободата на печата в България е спаднала през последното десетилетие. Според "Репортери без граници" страната се нарежда на 111-то място в света - далеч по-лошо от другите държави-членки в ЕС.
Ако настоящата ситуация в България илюстрира рисковете, пред които са изправени САЩ, настоящите протести също са поучителни. Да, призивът на протестиращите е Борисов да подаде оставка. Но протестът е нещо повече от изваждането на един човек от политическия му пост. Става въпрос за цялата система.
На стотната нощ от протестите в България можеха да се чуят скандиранията "Оставка" под тромавите капки дъжд. Акцията на плажа, която доведе до избухването на протестите, вече е в миналото, но ясните образи на корумпираното правителство, които отнемат публичната земя от гражданите, остават.
През следващите месеци, докато българите продължават да се борят срещу държавната корупция, американците ще имат своя собствена възможност да направят същото.
Превод и редакция: Джесика Вълчева
