Народното събрание окончателно въведе видеоконференцията в съдебния процес с гласуваните промени в Гражданския процесуален кодекс.
Без дебати народните представители подкрепиха новите правила.
При използване на видеоконференцията в съдебния процес страната или неин представител ще присъства в специално оборудвано за цел помещение в друг районен съд, място за лишаване от свобода или арест, с което не се регламентира възможност ищец или адвокатът му да участват в заседанието от друго място, например от дома си, в случай че са поставени под карантина, допълва БНР.
Окончателно се реши съдът да може да събира доказателства чрез видеоконференция. Това може да стане само по искане на страна. Съдът служебно може да разпореди изслушване на вещо лице и по този начин разпитът на експерт чрез видеоконференция е допустимо, когато поради служебна ангажираност или други обективни обстоятелства вещото лице вещото лице не може да се яви пред съда по делото и се намира извън съдебния район на районния съд, чието седалище съвпада със седалището на съда по делото.
Същевременно депутатите отхвърлиха идеята съдебните изпълнители да участват в процедура за доброволно събиране на вземания. Процедурата за доброволно изпълнение, предложена от Кристиян Митев от НФСБ, включваше идеята за парични задължения, за които не е издаден изпълнителен лист, съдебният изпълнител да може по искане на кредитор да пристъпи към процедура за доброволното им събиране.
Вносителят аргументира предложението с практика в някои от европейските страни. От БСП възразиха на подобна процедура.
Явор Божанков определи това като намеса в частно-правни отношения:
"Представете си, че утре дадем възможност по същата логика на прокурори да дават частни консултации и после същият този прокурор преследва своя клиент, който преди това му е плащал. Това е конфликт определено. Сега може да попаднем в същата хипотеза".
