Онова, което се случва, е натрупване на няколко риска – политически, че нещата в страната не функционират добре, стопански - вследствие на пандемията, и предстоящи избори. Залага се второ дъно на дефицита, който може да отиде и към 5%, ако нещата с коронавируса се задълбочат. Това противоречи на нормалната практика на правенето на бюджети
Това заяви пред БНР-Пловдив икономическият анализатор Красен Станчев.
„България е единствената страна в ЕС, която в края на февруари няма прекомерен дефицит, за разлика от останалите, и единствената в ЕС, която има относително висок фискален резерв. Третото важно нещо, дори и с поемането на новия държавен дълг, Бъллгария е на второ място в ЕС по размер на държавния дълг спрямо БВП. т.е. ", обясни той тезата си.
По думите му, логиката на бюджет 2021 е аналогична на бюджетите от 80-те години на 20 в., когато държавата е имала вяра, че СССР ще плаща задълженията на българското правителство към западни кредитори, а днес - вяра, че ЕС ще плаща задълженията ни към сегашните кредитори.
"Дори да се използват всички средства от многото европейски програми, които са около 12 млрд евро, става въпрос за около 2,4 млрд лв годишно, което е 3% от БВП, което разпределено на пет години, не е достатъчно за това, което се планира за 2021 г. като ръст на икономиката."
Станчев подчерта, че не вярва да имаме и някакво спасение от европейски средства, защото те се използват около около 43% през последните 15 години.
"Те се използват на по-ниско ниво, отколкото са заявени. На политическо равнище всички се нареждат на опашка пред министерствата за разпределението на европейските пари и докато не приключи то, не правят онова, което може да се направи със собствени средства.
От друга страна, тези 12 млрд се използват по някакви стари традиции, като напр. саниране на сгради. А това не дава голяма значителна добавена стойност. От същото перо друг голям разход са магистралите. Няма нещо ново, което да създава стимули за икономиката", подчерта Станчев.
Правителството, както и през 80-те години, става основен инвеститор в страната, което е лошо, защото част от средствата винаги остават у този, който ги разпределя. По този начин не можеш да се бориш с корупцията.
