БНБ предупреди, че бюджетът за догодина е изчислен при подценени рискове заради кризата с коронавируса. Това стана по време на първото четене на съвместното заседание на три парламентарни комисии – по бюджет и финанси, по социални въпроси и по здравеопазване, съобщи БНР.
Въпреки това, и трите комисии одобриха проекторамката за догодина, в която е заложен дефицит от 4 милиарда и 900 милиона лева и възможност за теглене на нов дълг от 4 милиарда и половина лева. С актуализацията на тазгодишния бюджет за трети път и финансовата рамка за догодина правителството цели да стимулира икономиката и да подпомогне домакинствата в условията на пандемията, обяви финансовият министър Кирил Ананиев.
„Изготвените разчети предвиждат дефицитът по КФП да се увеличи до 5,2 милиарда лева или 4,4% от прогнозния БВП. И ако намалим от тези 4,4 процента 2,5%, които са пряко свързани с Covid пандемията, ние отново ще влезем в рамките на дефицита, който се изисква от Маастрихтските критерии“, каза той.
Изчислението е направено при очакването за спад на икономиката от 3 на сто тази година и възстановяване от 2,5 на сто догодина – тези, които са твърде оптимистични, според подуправителя на БНБ Калин Христов.
За тази година БНБ прогнозира спад от 5,5 на сто, а Европейската комисия - с 5,1 на сто, припомни Христов. „Вероятно буферите трябва да бъдат по-големи, за да се гарантира риска срещу още по-негативен сценарий, защото на практика се вижда, че не може да се прогнозира развитието на пандемията, и оттам влиянието ѝ върху икономическата активност“, каза той.
В настоящата рамка са заложени 600 милиона лева буфер, които ще отидат за справяне с Covid, според министър Ананиев. В проектобюджета за 2021 година е заложен дефицит от 3,9 на сто от БВП. 4 милиарда и 500 милиона лева е възможният нов дълг, като в края на 2021 г. общата задлъжнялост на страната ни не трябва да надхвърля 31 милиарда и 900 милиона лева, пише в проектобюджета за догодина.
В средносрочната финансова рамка, чийто хоризонт е 2023 година, обаче е записано, че в края на периода държавният дълг може да надхвърля 38 милиарда и 800 милиона.
С Бюджет 2021 се актуализира за трети път и тазгодишният бюджет, като дефицитът се увеличава до повече от пет милиарда лева.
Основната критика към разчетите в държавната хазна, че и тази, и следващата година със заложени прекомерни харчове, повечето от които на калпак.
Повече пари за образование и здравеопазване са заложени в проекта на бюджета за догодина, а още преди депутатите да са казали думата си на първо четене, премиерът Бойко Борисов обяви промени между двете четения в парламента.
Те са свързани с увеличаване на субсидиите за отглеждане на дете и включване на нов ред – субсидии за четири деца. Още преди обявяването на проекторамката Борисов обяви временното отпадане на подоходния критерий, което означава, че всички семейства с деца без оглед на финансовото им състояние ще получат детски надбавки. Освен към държавния бюджет, сериозни критики има и към проекторамките за Здравната каса и за държавното обществено осигуряване.
