Гледах разговора на журналистката от бТВ Мария Цънцарова с Росица Енчева от прочулата се в последно време фондация „ХелпКарма“. Бях гледал първата част на разследването за непрозрачното – най-меко казано – събиране на средства и тяхното изразходване за лечение на тежко болни, предимно деца.
Цънцарова задаваше на Енчева обикновени въпроси и получаваше доста уверени отговори. След десетата минута вече знаех, че има нещо много гнило в… Дания. Много години съм в журналистическия занаят и съм се научил да „разчитам“ хората с които разговарям не само чрез думите им. Работата на журналиста е като на криминалиста. Дори повече – журналиста трябва да владее дори някои от техниките за разпити, за да може да предразположи събеседника към откровение. Прибавете към това и умения за психо анализ и изграждане на профил. Не става въпрос за цитиране на Фройд, Юнг и Адлер, за да блеснеш с познания, а за тяхното познаване и приложение в една професия, която все повече се обезличава на българска територия. Не казвам нищо ново, просто малцина го правят.
Мария Цънцарова знаеше какво пита, знаеше отговорите – знаеше много повече дори от това, което бе показано в „бТВ репортерите“. Не само се бе подготвила по темата, а беше проникнала в нея, знаеше детайли, документи, факти и т.н.
Отсреща стоеше хитровата, самонадеяна и загубила представа за реалността жена. Оказа се майка на дете с проблеми, която обаче демонстрира висок стандарт на живот, като същевременно събира помощи за лечения на това дете… Няма да коментирам този казус – не е моя работа, но признавам, че отначало бях силно смутен, а малко по-късно – силно ядосан.
Отдавна Мария Цънцарова е направила крачка в посока на сериозната журналистика. Не я познавам лично, но съм наблюдавал резултата от работата й. Откроява се, защото подобни опити правят малцина. Намират се и имитатори, но те лесно се разпознават и издават. Цънцарова успява да фокусира върху проблема, затова в последното й разследване толкова ясно пролича, че представляващите „ХелпКарма“ са фокусирани в друго – парите. Дори не усетиха, че се издават.
Цънцарова не е единствена. Открояващи са интервютата на Люба Кулезич, понякога остри до сблъсък, но разкриващи дълбините на проблема. В тази редичка са Миролюба Бенатова и Генка Шикерова, Катя Илиева и Веселин Дремджиев. Мартин Карбовски отдавна прокарва свой път в тази обрасла професия… Също и неуморният Сашо Диков. Асен Йорданов от „Биволъ“ няма почивка. Има и други.
На тези хора отдавна е лепнат етикета "неудобен". Защото изваждат на показ упорито прикривани грозни особености на управлението. Затова властниците избягват да застават пред тях.Правят се, че не ги забелязват, но истината е, че се страхуват от тях.
Тези журналисти няма да работят никога в медиите на Пеевски, но са тяхна мишена. Не са идеалните хора, слава Богу, но са търсещи, любопитни, упорити, провокиращи. И притежават от онзи морал, за който знаем от класиците. Те не са заможни, нямат палати в Бояна и Драгалевци, като някои издатели на венцехвалещи издания, но уважават истината и държат на лоялността към гражданското общество.
Използвах повода с разкритията на Мария Цънцарова за фондация "ХелиКарма", за да споделя, че в българската журналистика има светлина, въпреки пещерния сумрак, в който я натиква от години мафиотско-политическия кръг на задкулисието.
В България можеш да разбереш кой какъв журналист е по това кои го нападат, мразят и преследват. По това какви водопади от злоба изливат медиите на мафията върху него.
А тези, които споменах, са свободни хора. Това някои глави няма да проумеят никога.
Огнян Стефанов
