В казуса с „HelpKarma“ са вплетени съдби на хора, но основното е не толкова законодателната рамка, колкото прозрачността, етичността, отговорността на всички страни в процеса на дарителството. Разговорът е труден, защото говорим за човешки съдби, за нужда от лечение или терапия. Може би най-важния момент е нуждата от обективна оценка за нуждата от дарения.
Тока заяви Илияна Николова от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ в предаването "Лице в лице" по бТВ. Тя коментира последствията от разследването на журналиста Мария Цънцарова за дейността на фондация ХелпКарма.
"В една платформа има не само този, който я е изградил, има дарители, има и получателите на дарението и всички те, за да може да функционира системата, би трябвало по някакъв начин да бъдат прозрачни и почтени.", каза тя.
Тя потвърди, че няма закон аз даренията в България. Пазарът определя търсенето и предлагането, колкото и грубо да звучи. Най-основното може би не е законодателната рамка, а прозрачността, отговорността и
Подумите й добра практика е когато се качва кампания на болен човек да има приложена епикриза. Добре е да има и становище на медицинско лице.
Въпросът за медицинския съвет, представен в платформата на ХелпКарма Николова определи като фалшивите новини - всички знаят, че ги има.
"Ние решаваме, че нашия дълг е свършил, когато преведем парите си онлайн.", каза тя относно предимствата и недостатъците, които има осигуряването на бързо набиране на средства.
Относно заплащането на служителите в една такава дейност Николово сподели, че е въпрос на минимални стандарти и на вътрешни правила. Има специалисти, които коментират, че заплатата на служители в такива платформи не трябва да надвишават средните за страната.
По думите й има и стандарти за дарителите и сумите, които е приемливо да се дават.
Относно обявената проверка от страна на прокуратурата и как те биха могли да кажат дали има нарушение или не с високите заплати Николова уточин, че ма една малка подробност – това е, че организация регистрирана в обществена полза, а нацонално проучване показва, че 60% от хората в този сектора работят като доброволци. Средната заплата е около 1000 лв., показват данните в това изследване.
Николова заяви още, че Закона за дарителството и Закон за доброволчеството може да има когато има политическа воля. Вторият спеменат закон бе внасян няколко пъти, но без да се стигне до никъде.
"Този случай предизвика разговор в общността на дарителските платформи. Водят се усилени разговори как може да се подобри системата. Едната възможност е със закон.
Важно е да бъде ясно и колко могат да бъдат разходите в една кампания. Трябва да има хора и те да получават достойно заплащане за работата си.", каза още тя.
"Трябва да има регулация и намеса на компетентните органи при провенката на финасирането на кампаниите, като НАП или прокуратурата. За нас е важно този случай да бъде изяснен. От гледна точка на закона трябва да бъде разгледан, що се отнася до морала, това е друг въпрос.", коментира още Николова.
„Ние заедно с още 45 организации излязохме с това – за нас е важно този случай да бъде изяснен от гледна точка на закона. По отношение на морала – страхувам се, че всеки един от нас може да направи своя извод. Хубаво е да имаме представа кои точно са каузите, които са качени там“.
"Това е ужасна ситуация, която хвърля петно върху всички които работят в тази сфера. Надявам се да не се отрази на дарителите. Ако дарителите направят информиран избор би следвало да не спират да са съпричастни.", завърши с оптимизъм Николова.
