Оказа се, че ние сме много зависими един от друг. Разчитаме повече на другите, отколкото на самите себе си. Затова невнимателното и безхаберно отношение е много разгневяващо. Като че ли току-що, през пандемията разбрахме, че сме смъртни.
Това каза пред БНР писателката Теодора Димова.
"Тревожността е необходима, доколкото тя ни прави по-разсъдливи и по-внимателни един към друг. Това е първият урок от тази криза. От друга страна са лекарите и сестрите - виждаме колко голяма е заболеваемостта сред тях - и да не вземаме предпазни мерки означава гавра с тези хора, които денонощно лекуват и не правят разлика между добри и лоши - те лекуват всички ни".
Димова сподели, че романът ѝ "Поразените" се е оказал много актуален за времето на пандемията.
"Сценичната версия на романа е на Стоян Радев и на Варненския драматичен театър. Премиерата беше в началото на октомври и аз съм изключително щастлива от това представление, защото то е много вярно на духа на романа и е много аскетично в театралните изразни средства, което за мен винаги е един голям плюс за театъра".
Писателката изказа мнение, че въпросът за извращенията, случвали се по време на комунистическата диктатура, се потулва или видоизменя чрез исторически манипулации.
"При срещите ми с много хора, покрай романа и театралната постановка, разбрах, че това е рана, която е проникнала все по-дълбоко, и всеки има нужда да говори. Не, за да търси отмъщение, а за изчистване на тези неясноти в миналото, защото те се преместват и нашето бъдеще".
По думите ѝ периодът преди 1989-а година се обвива в мъгла, а след това мъглата е напът да стане розова и да се напои в носталгия.
Писателката сподели, че работи усилено по нов проект, свързан с протестите по време на пандемията.
