Едно от първите неща, които новият парламент (в какъвто и да е състав) трябва да направи, е да даде амнистия на всички онези, които бяха ударени от чука на пиара на уж справянето с първата вълна на ковида.
Нали се сещате, тогава когато бяхме в "почти военно положение" и се образуваха хиляди дела (буквално) на хора, "нарушили мерките" - кой излязъл пред блока, кой отишъл на погребение, кой отворил фитнеса си, кой продавал кебапчета.
Тогава държавата сама си създаде хиляди престъпници, защото някой някъде решил, че е положително за нечий имидж да е непрекъснато в новините как мачка всякакъв вид престъпност.
Сега на наказателноправния фронт на борбата срещу ковида цари пълно затишие. Няма постоянни новини за образувани дела, няма акции по аптеките, няма изискване "по реда на надзора за законност" на доклади от министри как се справят с кризата, няма дори интервюта, в които се препоръчват мерки да се затвори този или онзи град.
Дори няма и обвинения по чл. 326 НК за всяване на паника у населението за алармиращите вече ежедневно, че лекарства няма. А за точната прогноза на една госпожа преди месеци, че това ще се случи, тя още си е обвиняема по чл. 326 НК.
Ако вирусът трябваше да се бори с наказателна репресия, сега очевидно е моментът, защото вече бушува истински.
Пълното затишие обаче показва едно - т.нар. "наказателна политика" се схваща само като възможност за нескопосан пиар, а не за реални действия в обществена полза. И това далеч не е само по делата за нарушаване на мерките срещу новия вирус.
Facebook, Андрей Янкулов
