Мечтата ми като малък бе да съм дюнерджия, но станах най-обикновен лекар. Не ми се отдаваше събирането на купчинки с храна в джоб и смятането на ресто с калкулатор, затова започнах да мисля за най-прости дейности като например спасяването на човешки животи.
Сега от мен не става нищо!
Затова най-много да бъда хвърлен в затвор, където с други като мен, със скафандри по 12 часа на ден, да не ядем, да не пием и да не изпитваме нужда, за да спасяваме дюнерджии.
Толкова си можем.
Аз съм просто един роб в България.
Ние сме просто роби.
Габриел Димитров, Фейсбук
