”Зазоряване на нещо, което няма да залезе.” Така е написал в приложението на албума Етюди на бъдещето, Йордан Камджалов за песните на учителя Петър Дънов, които са високата провокация за един безпрецедентен концерт в Музикферайн преди две години на който, за първи път пред европейска публика се представя самобитното му, привидно неангажиращо и неретенциозно творчество, претворено от гениалният български диригент и създадената от него Музикална лаборатория за човека и Генезис оркестър.
Като „нещо заченато" преди почти 20 години. Подготвяно с години. Нещо, по което един изключителен екип работихме месеци с ум и сърце. С вдъхновение. С абсолютна всеотдайност. Екстремно (на моменти безумно). С благодарност и пълното съзнание защо го правим. Водени от споделен стремеж към красотата, към чистотата...от копнежа на човешката душа...от един идеал, нещо от бъдещето, до което вече можем да се докоснем или То нас да докосне.“ – така маестрото обясни последната си творба овеществена в диск с продължителност 58 минути и 58 секунди на пресконференция – съпреживяване в Сан Стефано плаза.
След концерта във Виена, легендарната Лиза Джерард с която Камджалов направи невероятния спектакъл по Скръбните песни на Горецки, на който спектакъл отново прозвуча Вехади на Дънов, коментера музикалния експеримент като „Нещо което не е възможно“ . „Вие сте невероятни и това, което правите е нечувано“ – казва носителката на Грами, припомни се на срещата представяне на албума.
Музикална лаборатория за човека е съставена от непрофесионалн певци по модела на лондонския хор към филхармонията, което е начинът да се запази живата емоция и силата на човешкия глас, като звукоизвличане от най-съвършения, божествен инструмент, обясни идеята си Маестрото.
Мая Василева, диригент на Лабораторията разказа за работата си по проекта, като за най-голямото щастие и най-тежкото същевременно изпитание в професионалния си път а Александър Карагьозов диригент на ансамбъла към Лабораторията сподили, че това не е просто музикален албум а концептуален, философски и естетически продукт.
Златната обложка на албума, която символизира носителя на духа на новото време чрез холограма на витрувианския човек със зародиш в центъра, превръща диска в завършен артефакт изпреварил времето си.
„Музиката е инструмент за моделиране на красотата“ цитират Учителя авторите на обложката а ние се съгласяваме, че Маестрото е изваял поредния шедьовър на съвремената българска класика.
