Бях при Влади в дните, когато обяви първата си гладна стачка през август. Бях там, когато едва успяха да го убедят, да бъде откаран с линейка за да бъде реанимиран.
Беше смел човек. Смел, но той не парадираше. Не даваше пресконференции, а с достойнството на източен монах просто съзерцаваше, като че някак отстрани саможертвата си.
Именно защото беше такъв остана в страни от шумната героика на протеста.
Поклон, Влади! Аз не бях толкова смела и не издържах, а ти остана верен на саможертвата си.
Респект!
Силвия Гвозден
