Понеже министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков призова днес към обществена дискусия за АЕЦ “Белене”, веднага се включвам с един въпрос:
Защо обществото ни, от което сега се сещат да поискат мнение, продължава да е на тъмно за каквито и да било официални документи, свързани с условията при които се строи АЕЦ “Белене”?
От увъртанията на Трайков в парламента отново стана ясно, че няма никакви разчети къде, на кого, колко и дали изобщо ще можем да продаваме електроенергия от евентуално завършената централа. Така че този въпрос е ясен – яснота няма. Нулева е.
Но да повторя – нима няма документи за самото строителство? Да не би да е държавна тайна и ако е такава, то да не би да става дума за друга държава? И не прилича ли това подозрително на строителството на атомна база, засекретена като военен обект?
Когато една държава е готова да плати каквото и да било без каквато и да било икономическа логика, това се прави с военностратегически цели. Кремъл дори не крие особено това след като командваните от Путин депутати приеха закон, според който Русия има право да изпраща войски в чужбина за защита на свои обекти.
Така че министър Трайков, ако обича, да не се прави на паднал от луната и да не отговаря на въпроса за финансирането с контравъпроси от рода на “ ами ако луната падне”, както постъпи днес.
За голямо съжаление поведението на Трайков е още едно доказателство защо няма да ги стигнем американците. Те ходят на луната, ние се правим на паднали от там. Те казват “времето е пари”, ни обичаме да се мотаем с обяснението “ дай да убием два часа”.
Човек е наистина толкова голям, колкото са големи мечтите му. Затова Жул Верн е направо велик – със силата на мечтите си посети луната. Че и нас, читателите, заведе там!
Ако хоризонтът в мисленето на едно правителство стига само да усвоява едни натрапени от чужда държава пари, за да си реши за момента главоболния проблем, това говори много зле за “мечтите” на тази власт. Нещо по-лошо, говори за краткосрочен интерес да се пребивава в управлението, пък следващите да се оправят.
Предизвикателната реплика на Трайков за луната всъщност е израз на безсилието му да каже, какво ще стане след като руските 2 милиарда бъдат похарчени, но митичният стратегически инвеститор така и не се появи.
Да отвърнеш на този логичен въпрос с нелогичното “ами ако луната падне” си е повод за оставка. Защото издава небрежно отношение в изключително големи размери – злоупотреба с националния суверенитет и с търпението на гражданите. Този подход издава най-малкото склонност към хазартност, на каквато един министър няма право, особено по отношение на ядрен обект с мащабите на АЕЦ “Белене”.
Похвална е на този фон демонстрираната отново твърдост на колегата му Дянков, който като финансов министър повтори, че няма да отпусне и стотинка за АЕЦ “Белене”. Проблемът обаче е там, че, както се вижда, има кой да даде нужния брой стотинки.
Стига България да е съгласна да се наведе и да ги вземе.
Иво Инджев
Ivo.bg
