Три години след подписването на Договора за приятелство с Република Македония и след днешните парламентарни дебати за българското евровето, време е за равносметка – дипломатическа и историческа:
С договора от 1 август 2017 г. правителството на ГЕРБ и ОП признаха написания на сръбска пишеща машина „македонски език“. Но корените на езиковия проблем са заровени в 1999 г. Тогава двете страни подписаха Декларация за добросъседство и сътрудничество, с която България призна македонския език като официален.
Вместо да се възползваме от уникалната ситуация в Скопие, където премиер бе Любчо Георгиевски, а вицепремиер - Доста Димовска, ние задоволихме искането им за признаване на македонския език с витиевата формулировка „официален език на страната“. Сторихме това с оправданието, че така помагаме на нашите приятели в Скопие и трасираме пътя си към Европейския съюз.
Робувайки на евроилюзии, през 1999-а така си постлахме в отношенията с Македония, че днес сме в примката на македонистите. При всяка наша реакция на техните претенции, те ни отговарят с въпрос и императивен отговор:
България призна ли македонския език? Значи признавате и македонската нация, а с нея и македонската история!
София подписа този документ, въпреки предупрежденията на дипломати и историци, че договорът не изисква промяна на македонската конституция в раздела за македонските малцинства в чужбина и не съдържа гаранции за ревизия на македонизма в академичната литература.
Мастилото от ратификацията не бе изсъхнало и Румен Радев посети Скопие, за да заяви пред македонския президент Георге Иванов: „За българската страна е важно в бъдещото наименование на Република Македония да няма географски определители, които да бъдат интерпретирани като претенции към Република България…“
Това пожелание бе признание за пробойни в българо-македонския договор и закъсняла молба към Скопие и Атина да отчитат нашите интереси в гръцко-македонските преговори за новото име на Македония. Случи се най-лошото. Без изобщо да се допитат до София, Скопие и Атина договориха на тъмно името „Република Северна Македония“.
Така с гръцка помощ бяха узаконени претенциите на Скопие към Пиринския край. Вместо в съюз с Гърция да принудим Скопие да ревизира македонизма, ние допуснахме гърците да играят на македонистката струна.
Освен с името „Република Северна Македония“, Гърция инкасира и друг успех. След почти 30-годишен гръцки натиск, през 2018 г. премиерът Заев ликвидира т. нар. антиквизация, зачената от ВМРО-вския министър-председател Никола Груевски и комично търсеща античните корени на населението във Вардарска Македония.
Тогава предупредих, че ще е историческа грешка да се задоволи искането на Атина за заличаване на антиквизацията, а се остави антибългарският македонизъм. Ще е непростим пропуск, ако само се редактира конструкцията „бугарски фашистички окупатори“ в училищните и университетските учебници, а не се срине фундаментът на македонизма.
В онзи момент трябваше да кажем на Зоран Заев: Ако е искрен в своите усилия да ревизира македонизма, той трябва да посегне на сътворения в Белград македонски език, признавайки, че е диалект на българския. И да изтегли от употреба абсурдния „Бугарско-македонски речник“. Да не забрави и „Историja на македонскиот народ“, по която учат поколения ученици и студенти в Скопие, в която македонската история до 1944-а е изцяло българска.
Тези две книги са фундаментът на македонизма, духовно осакатил стотици хиляди в Титова Югославия и посял семената на взаимното недоверие между българите от двете страни на границата. Уви, на 1 август 2017-а дипломацията ни направи отстъпки и пусна Македония в НАТО срещу голи обещания.
Днес Захариева и Каракачанов предупреждават Скопие, че България няма да отстъпи от своята история в преговорите за македонското еврочленство. Това звучи добре. Но така звучахме и преди три години, когато парафирахме договора за приятелство.
Затова трябва да си признаем: Подписаният на 1 август 2017 г. Договор за приятелство с Македония е прецедент в международното право. С него влязохме в историята на дипломацията като държавата, която първо подписва неизгоден за нея договор, а след това започва преговори за съдържанието на документа.
Ще повторим ли тази грешка на 8 декември, когато Германия очаква България да отстъпи и пусне Скопие в ЕС ?
Преди седмица австрийският журналист Кристиян Фердинанд – кореспондент на ORF за Балканите и Украйна, публикува поверителен нон-пейпър. Той е бил предложен от германското външно министерство на срещата в Берлин - между министрите Никола Димитров и Буяр Османи, от македонска страна, и външната министърка Екатерина Захариева.
В германския документ пише, че България ще одобри преговорната рамка за Македония и ще даде съгласие за провеждане на първата междуправителствена конференция. От своя страна Македония официално ще декларира пред членките на ЕС, че краткото име „Северна Македония“ се отнася само за политическия ентитет „Република Северна Македония“.
България си запазва правото на едностранно изявление, като анекс към преговорната рамка, с което да декларира, че приема македонския език като "македонски език според конституцията на Северна Македония".
От своя страна Македония е готова да заяви официално, че македонският език е кодифициран през 1945 година.
България и Македония ще потвърдят чл.11 от Договора за приятелство, вкл. и малцинствените въпроси, като ще вземат ефикасни мерки за прекратяване на несъзнателна пропаганда от институциите и агенциите и за обезсърчаване на активността на частни лица, провокиращи насилие, омраза и други подобни активности, които вредят на двустранните отношения.
Нашето министерство потвърди наличието на такъв документ, но декларира, че той е бил отхвърлен от българските дипломати. И с основание е отхвърлен!
Защото документът не уважава главното искане от българска страна – за българските корени на езика и етноса на Северна Македония.
А анексът за "македонски език според конституцията на Северна Македония" не е никаква отстъпка на Скопие. Защото този текст е вписан още в сключения през 1999 г. договор между премиерите Иван Костов и Любчо Георгиевски.
В Нон-пейпъра изобщо не се говори за редакция на антибългарските страници в македонските учебници по история и литература, което е фундаментален въпрос.
Без да се съобразява с позицията на България като член на ЕС, имащ правото да налага вето, Германия ни извива ръцете, за да вкара Скопие в ЕС. А от два дни двама германски министри ни предупреждават, че проблеми в двустранните отношения не могат да блокират процеса на разширяване на ЕС.
Страхувам се, че на 8 декември Борисов може да
предаде македонския фронт. Защото, ако той е твърдо решен да наложи второ вето след три седмици, днес щеше да е в Народното събрание и да декларира, че ще удържи на външния натиск. Дано греша в тази прогноза.
Велизар Енчев за Фрог нюз
*Авторът е доктор по международно право, офицер в резидентурата на Националната разузнавателна служба в СФРЮгославия (1987-1994), посланик на България в Република Хърватия (1997-2002)
