Г-н Цветанов има предимството да знае всички грешки на ГЕРБ. Той ме увери, че няма зависимости от ДПС и олигарси. Ще работя активно монополът на ДПС да не продължи. Емигрантите са част от националната сигурност. Всеки като мен можем да влезем в американския Сенат, но в България, където сме родени, не ни пускат в да припарим до парламента.
За да се променят нещата, трябва да се направят реформи. За да има реформи, трябва да се участва в управлението. Затова влизам в политиката. Трябва да се реформират всички сфери, но най-важно е изчистването на съдебната система. Ако тя проработи, ще потръгнат и другите сектори.
Младите в България трябва да знаят – с мрънкане няма да стане...В България все още няма такава атмосфера за бизнес. Затова младите трябва да я създадат, като си върнат свободата.
Това каза в интервю за Фрог нюз Павел Вълнев, заместник-председател на партия Републиканци за България, един от най-успелите представители на новата българска емиграция.
- Господин Вълнев, кое Ви накара да дойдете в България? Смятате ли, че с „Републиканци за България“ ще преборите статуквото и ще бъдете полезни на народа си?
- През последните десетина година живея и в България, и в Америка. Този път се случи така, че на 9 март кацнах в София от Чикаго, а на 13 март границите се затвориха заради пандемията. За първи път имах повече време и направих доста срещи с г-н Цветанов. Говорихме на много теми, но най-вече - какво трябва да се промени в държавата, за да се подобри животът на хората. От дума на дума стигнахме до извода, че е необходим политически проект – нещо ново, чисто и читаво. Г-н Цветанов има предимството да знае всички грешки на ГЕРБ. Той ги съзнава, анализирал ги е и си е направил изводите. Същевременно аз с моя опит от практиката ми в Америка, от наблюдения в Япония, пък и върху целия свят, имам много идеи. За мен беше важно също дали г-н Цветанов има зависимости – от ДПС, от олигарси. Той ме увери, че няма и аз не виждам причини да не му вярвам. Тогава предприехме следващата стъпка.
За мен не беше лесно решение. Говорих с жена си, с родителите си и за моя радост, те казаха: - Щом си решил да направиш нещо за страната, ние сме зад теб.
Да, ще е трудно. Но аз съм планинец и вярвам, че изкачването към върха носи повече радост, отколкото стоенето на самия връх.
- Много хора се питат защо се доверихте точно на Цветанов. Та нали той, заедно с Бойко Борисов, беше в основата на модела, който и днес живее в България? Не тегнат ли над него зависимости, които обричат и партията?
- Само човек, който не прави нищо, не греши. Енергичният, активен човек е до гушата в грешки от мисли и действия, които навремето е смятал за правилни. Но в България имаме поговорка – признатият грях е половин грях. Опрощението, надявам се идва, след като се поправиш.
Г-н Цветанов и г-н Борисов все пак са много различни. Първата им отлика е във външнополитическата ориентация. Погледнете изказванията на Цветанов за последните десетина година – той е твърд евроатлантик, за разлика от Борисов. Това съвпада с моите възгледи.
Знаем се с Цветанов от доста време – запознах се с него тук, а после той идваше няколко пъти в Чикаго. Хареса ми как говори с българската общност – искрено и ангажирано. Имах възможност да го сравня с други политици, посрещани от мен като представители на държавата, без да правя разлика от коя партия са. Сравнението с другите също е в полза на Цветанов, заради неговата откритост и защото винаги изпълнява поетите от него ангажименти. Той с това е известен – обещае ли нещо, прави го. Сприятелихме се, били сме си взаимно на гости, познаваме се и семейно. Мога да кажа, че вече зная какъв човек е - работохолик, който е движен от идеализъм и желание да направи добро за мнозинството хора.
- От Доспат до Чикаго – сънувате ли южния град, в който сте се родили? Какво казвате на българите в чужбина и не са ли те един огромен потенциал, който България не използва и дори не смята, че е част от националната ни сигурност и опора, макар и извън границите на Отечеството?
- Много често съм сънувал родното си място, да. От мига на тръгването си за Америка, цели 9 години не се бях прибирал – сънувах много. На хиляди, хиляди километри от родината има един начин да си с България – през съня си. Почина баба ми – не можах да я изпратя. Отиде си дядо ми – не можах да го видя. Остана ми да ги сънувам...
- Какво казвате на българите в чужбина, за да ги мотивирате? Доста българи работят и при Вас?
- Бих искал българите в чужбина да станат по-активни, но трябва първо да им помогнем, а после да ги приобщим. Скептичен съм за изборната им активност, но тя е обяснима, дължи се преди всичко на технически пречки. Дори вътре в Чикаго и да искаш да гласуваш, това ще ти отнеме цял ден, разстоянията са големи. Все едно да отидеш от София до Бургас или най-малкото до Пловдив, да чакаш на опашка пред секцията два часа, за да пуснеш гласа си. Дори да имаш желание, разбираемо е, че е трудно. Да не говорим, че обичайно няма достатъчно отворени секции. Но аз искам да мотивираме нашите хора да участват, най-малкото, защото всички имат роднини в България. Гледам какво правят емигрантите – те изпращат повечето от спечелените с много труд пари на близките си в родината и общо взето, бюджетът на страната се уравновесява с тези средства. Към 3 милиарда лева са емигрантските пари годишно, преведени по банков път и чрез пътуващи познати. Тези горчиви пари отиват основно за покупка на стоки от роднините в България и ако върху тях се сложи данъкът, това са около 600 милиона в общата държавна каса. Тези 600 милиона са около 10% от бюджета на правителството. Затова българите-емигранти имат пълното право техният глас да се чува – дори първоначално това да е само в социалните мрежи. Така ще дадем кураж и на българите вътре в страната. Защото някои се чувстват заплашвани в България, хора от администрацията ги е страх да се срещат хора като нас, тези от бизнеса пък се страхуват, че ще ги ударят с извънредна проверка, ако контактуват с Републиканци за България. В едно градче наскоро ДПС организираха специална конференция във фирма с 600 работника, за да им говорят срещу нас. Казват им, че ще им вземат бизнеса, ще ги оставят без работа...
Да, емигрантите са част от националната сигурност. Идеята ми е на първо време тези хора да станат активни, после с влизане във властта, РБ да промени законодателството, за да може тези 2 милиона зад граница да имат равни граждански права с „вътрешните“ българи. Сега аз и всеки като мен можем да влезем в американския Сенат, но в България, където сме родени, не ни пускат в да припарим до парламента. Това не е правилно. Зад океана след петата година може да станем американски граждани с всичките права, а тук ни е забранена политическа активност, защото имаме двойно гражданство? А ние сме български граждани...
- Не Ви ли е страх, че ще се намерят хора, които да опорочат създадената с чисти помисли от Вас партия? Не е далеч времето, когато купиха създадената от Вас телевизия, за да я унищожат?
- Не, не ме е страх. Партия Републиканци за България се гради на чиста основа и с добри помисли. Когато купиха Би Ай Ти, условието беше тя да продължи. Те ми обещаха да вкарат повече пари, да разположат реклама. Спомням си моето открито писмо тогава, можете да цитирате която и да е част:
„...За кратко време и тук ще се установи, че малките медии са задължителна част от избора на гражданите. Те дават глас на хората извън статуквото, носят плурализъм и демокрация...
Няма да намерите човек, отвътре в Би Ай Ти или отвън, който да каже, че някога съм се намесил в съдържанието. Нещо повече – винаги съм опазвал медията от външна намеса – политическа или икономическа. Затова хората на Би Ай са свободни. Новият собственик няма да сгреши, ако уважи и съхрани свободата и независимостта на екипа. Може би този е начинът България отново да се изкачи нагоре по скалата на свободата и независимостта на медиите. Трудно е, но не и невъзможно. Показва го кратката история на БИТ досега. Никоя друга телевизия, тук и по света, не е заемала челно място по доверие на аудиторията само за две години. „
Обещаха, но уви, не го изпълниха...
- Г-н Вълнев, в каква посока трябва да се насочи енергията на партията, за да си върнем България от задкулисието?
- За да се променят нещата, трябва да се направят реформи. За да има реформи, трябва да се участва в управлението. Затова влизам в политиката. Трябва да се реформират всички сфери, но най-важно е изчистването на съдебната система. Ако тя проработи, ще потръгнат и другите сектори. В образованието трябва да се премахнат делегираните бюджети – на децата са гледа като на бройка, за да се искат едни определени суми. Децата и младежите не са в центъра на образованието, то се върти около формални и случайни репери. В здравеопазването сами виждате тези дни на ковид-кризата – хората не им са важни. Има много неща, които трябва да се променят - давам за пример Доспат. Ако си в малък град, ако нещо сериозно ти се случи, сега няма да могат да те спасят. Болници много, но разположени териториално на случаен лобистки принцип, в едни има апаратура, но няма лекари, в други – точно обратното. Трябва да се въведе регламент – където и да е пациентът, трябва за еди-колко си минути да е възможно да бъде транспортиран до спешен център, за да бъде стабилизиран. В Америка е точно така. Линейките идват до 3 минути.
Да вземем транспортната свързаност вътре в страната. Какво бих направил аз? Една магистрала, която тръгва примерно от Благоевград, минава през Банско, Гоце Делчев, Доспат, Девин, Смолян и свързва всички планински райони – от Пирин до Родопите. Тази свързаност ще вдигне и туризма. Реално ние не можем да се борим с Гърция и Турция, защото там летният сезон е 5-6 месеца. При нас колко е – 3 месеца и половина, максимум 4. Ако се съчетае обаче зимният туризъм със СПА туризъм, тогава Огняново, Велинград, Девин, село Баните, Смолянско, Нареченски бани ще се възродят. Ще карат туристите ски, после ще отиват на СПА - такова съчетание е дар от Бога.
За енергетиката – сега България трябва да се придвижи от „Кафява“ към „Зелена“ сделка, а ние не сме подготвени. Ще има АЕЦ Белене – няма да има АЕЦ Белене. Правим газопроводи в полза на чужда държава и не знаем колко време ще ги изплащаме и дали въобще ще спечелим нещо. В момента гласуват бюджет, а не е ясно къде ще се харчат тези пари, които са на хората. Трябва много работа с много реформи, това е. Реално погледнато, който прави реформи, понася много негативи. И затова Бойко Борисов толкова време не се зае с това. А истинският политик прави реформи и променя нещата така, че хората, а не олигарсите, да са щастливи.
- Аз съм от Гоце Делчев, Вие сте от Доспат – не е ли тъжно, че след време по нашите краища на власт ще е само ДПС?
- Точно нашият проект ще попречи на ДПС. Това е и моя лична борба – аз ще се погрижа това да не се случи. Ще работя активно монополът на ДПС да не продължи.
През лятото направихме голяма обиколка из Родопите, почти навсякъде – ядосах се, че хората ни са мачкани, все едно са във феодална област. Тези горди хора, родопчаните...
- Спомня ли си милионерът Павел Вълнев гладните години в САЩ? Какво ще посъветвате младите хора на България, които са на протестите, какво ще кажете на младите бизнесмени?
- В Америка и камион да караш, и пица да разнасяш, не може да си гладен. Със 100 долара пълниш количката с храна – всеки ще ви го каже. В този смисъл гладни години не е имало. По скоро съм нямал тези възможности, които притежавам сега. А младите в България трябва да знаят – с мрънкане няма да стане. С вопли – „ама тя, държавата, какво е направила за мен“ – нищо няма да потръгне. В Щатите съм попаднал на среда, където може да се работи и никой не ти слага крак пред мечтата. В България все още няма такава атмосфера за бизнес. Затова младите трябва да я създадат, като си върнат свободата. Републиканци за България ще се борим за същото.
Павел Вълнев е сред най-успелите представители на новата българска емиграция.
Още ненавършил 40 години, той изгражда заедно с брат си Румен спедиторски бизнес в Чикаго, щата Илиноис, САЩ, с най-големия логистичен паркинг за тежки камиони. Компанията е първа в силно конкурентна среда и без никаква държавна помощ и политически протекции.
Павел развива отскоро успешни инвестиции в различни страни от Югоизточна Европа, но не и в България. Единственият му опит у нас е BITelevision, свободна медия с национално покритие. Телевизията има свръхмодерни студийни комплекси и подвижна техника, излъчва едновременно от София и Чикаго. За кратко време след създаването си Телевизията е разпозната като медия на 10 милиона българи у нас и по света. Тя заема четвърто място по зрителско доверие, редом с медии, в които са инвестирани милиарди левове, включително бюджетни пари. Макар и частна, БиАйТелевизия има морала на обществена медия, принадлежи на гражданите и скоро политико-рекламният картел в България я изолира от рекламни приходи. За да не влезе в престъпни конкубинати и за да не изневери на характера си, собственикът я продава с ангажимент на купувача да продължи добрите практики на медията. Вместо това, Би Ай Ти спира.
Павел Вълнев дясномислещ и дяснодействащ човек. Той носи не само своята отговорност, но и постоянната грижа за голямата си фамилия, за работниците и експертите си.
Посветен на най-новите технологии и системи за управление, той е перманентен внедрител на съвременни улеснения за хората, които се трудят в компаниите му. Истински иноватор,
той притежава само една древна страст: За него дадената дума е повече от всеки договор.
Въпросите зададе: Красен Бучков
