Борисов си е създал паралелни реалности като някакъв шизофреник и живее в тях. Намира си отбрани кръгове от хора, събира ги от общините и те му ръкопляскат. Но няма желание да се разходи сред обществото и да чуе проблемите. Защото те ще го извадят от балона и тогава ще падне тежко. По гръб. Простотията и байганьовщината се превърнаха в някаква социална норма. Когато обществото осъзнае, че това е проблем, когато се обиди, то няма да търпи нито ден повече Борисов.
Името му е Иван. Будното гражданско общество вече го е виждало от трибуните на протестите. Той е на 26 и е недоволен. Той е обиден, омерзен и непримирим с онова, което се случва пред очите му. С разпада на държавата и основните демократични ценности. С липсата на реформи. С липсата на отговорност.
Иван вече се е разочаровал веднъж от висшето образование в България. Да, онова, оставено някъде десетилетия назад. Онова, което продължава да има крещяща нужда от реформи. Но въпреки това опитва отново. В момента учи педагогика. Вероятно ще стане един от младите учители - онези, от които системата се нуждае неистово.
Ето и цялото интервю:
Разочаровал си се веднъж от висшето образование. От какво има нужда като реформа системата и възможно ли е да има промяна? Ще се разочароваш ли повторно?
Много фактори трябва да бъдат променени в системата, за да има някакъв социален ефект. На първо място трябва да се спазва някакъв тип дисциплина в училищата. Тя тотално липсва в часовете. Учениците имат нужда от свобода да избират процеса, да показват какво им е интересно и да имат възможност да изразяват свободно мнението си.
Изглежда всички в образователната система го знаят, но не и Министерството на образованието. Защо?
Лошото е, че нивото на интелект в Министерството на образованието и науката и всички програми, които се съставят, просто са безскрупулно неефективни. Функционалната неграмотност в България е много висок процент. Официално е един. Не изключвам възможността неофициално всъщност да е много по-висок.
Този начин на водене на политика обаче е удобен. Това създава електорат, който се лута. Нещата са такива в продължение на десетилетия. Те не искат да реформират образованието, защото това идеално ги устройва.
Част си от протестът на студентите. Основната критика към вас е - защо излязохте чак сега?
Не се е очертало студентско общество като самостоятелна единица. През цялото време студентите са участвали в протестите под една или друга форма, индивидуално. Не е имало опит за студентска организация.
Те обаче се оказват ефективни. Помним блокадите при протестите срещу Орешарски...
И аз ги помня. Тогава бях в I курс. Учих в УНСС. Започнаха барикадите в СУ от хора, които виждаме на протестите и днес. Те направиха този своеобразен акт на съпротива, който всъщност беше много ефективен. Поставял съм го като въпрос. Но сега може би няма да се получи по същия начин.
Какво имаш предвид?
Ситуацията е много различна. Поколенията са други, техният поглед е много по-различен. Тогава действията бяха значително по-радикални. Това са млади хора, които тепърва започват да участват в протести. Тепърва се учат. Това е прекрасно. Може да изградят нови форми на протест.
Над 130 дни изминаха от началото на гражданското недоволство. Какво постигна обществото?
Спрях да броя дните, защото не са фактор. Факт е, че не успяхме да постигнем нужната критична маса, която да свали това управление. Имаше сериозни пикове, които предразполагаха към постигането на тази основна цел. Тогава имах надежда, че и в другите областни градове ще излязат хора. Уви... Вълната дойде и се прибра отново в морето. Остана само пяна.
Въпреки това обаче Европа се събуди и реши да надникне по-отблизо в нашата "къщичка". Това е голям успех.
Писах на Клеър Дейли и тя ми отговори почти веднага. Каза ми, че всичко зависи от нас. Да, те ще ни помогнат с каквото могат. Ще направят нужното на институционално ниво, но всичко е в нашите ръце. Ние сме суверенът. Ние трябва да предизвикаме съдбата. Все още не сме.
"Опасността" за кабинета изглежда премина. Чисто времево оставка и предсрочни избори се обезсмислиха. Защо протестите продължават?
Защото безумията са се натрупали до такава степен, че не дават мира на будната част от хората да се откажат. Затова и аз участвам. Виждате - всяка сряда има протест пред Съдебната палата. В четвъртък е протестът на студентите. В петък - гражданската панорама. Изгражда се едно гражданско общество. Ако похлупака се сложи сега, това ще изчезне. Така се акумулира енергия.
Лошото е, че простотията, байганьовщината се превърнаха в някаква социална норма. За обществото ни стана приемлив словоредът на премиера. Това е проблем сам по себе си - за държавността, демократичните ценности. Когато обществото осъзнае, че това е проблем, когато се обиди, то няма да търпи нито ден повече Борисов. Тогава ще има адекватни национални протести, стачки. Натискът не беше достатъчно силен.
Как си обясняваш гротеската, в която живеем през последните седмици. Едни от последните включвания във Facebook от премиера Борисов предизвикаха огромни скандали - спомняме си инспекцията на пътища с директора на УМБАЛСМ "Пирогов" проф. Асен Балтов и здравния министър проф. Костадин Ангелов и как Борисов им показваше хубавите пътища. После пък дойде "Работата носи свобода"...
Убеден съм, че това последното не го е казал осъзнато. Борисов въобще не познава историята, не е наясно с надписите над концлагерите. Казал го е за себе си. Звучи безумно, но не го осъзнава.
Потънал е в собствения си егоцентризъм. Затова не се и извини. Психиката му тотално се е пречупила. Създал си е паралелни реалности като някакъв шизофреник и живее в тях. Намира си отбрани кръгове от хора, събира ги от общините и те му ръкопляскат. Но няма желание да се разходи сред обществото и да чуе проблемите. Защото те ще го извадят от балона и тогава ще падне тежко. По гръб.
Отбраните кръгове от хора от общините... Сякаш това бе картинката от Пловдив, когато Борисов отиде на "визитация" на кмета, болен от COVID-19. На фона на това обаче двама граждани умират на стълбите. На същата болница. На същото място... Защо?
Големият проблем със системата на здравеопазването е, че тя не функционира адекватно поне от 30 години. Болниците се превърнаха в търговски дружества, здравеопазването - в бизнес. Лечебните заведения трябваше да избират дали да лекуват, или да бъдат на печалба. Местните болници изпаднаха в колапс.
Кризата в момента е резултат от много фактори - ниските заплати на медиците, политическото отношение към здравеопазването и към хората, които спасяват човешки животи... Резултатът е ясен - това е една бомба със закъснител. Секундите вече тиктакат. Бомбата тепърва ще гърми. Все още има лекари, медицински сестри, които поддържат положението. Но те ще се пенсионират. Тогава какво правим?
Какво би казал на младите хора като теб?
Че личната отговорност е онази, която ще спаси България. Всеки един от нас трябва да се възприеме като будител, да събуди двама или трима около себе си. Това е само по себе си голяма победа.
Интервю на Джесика Вълчева
