Не искам да сатанизираме тази болест, но сме под голямо напрежение. Хората ни гледат в очите и чакат да се появи лечението. Страхът е една от чертите на ситуацията в момента. Ние забравихме нормалния си начин на живот и проблемът не е в страха от глоба от РЗИ.
Това каза в предаването "Лице в лице" по бТВ ректорът на Медицинския университет академик Лъчезар Трайков. Той коментира най-актуалните теми - властта и пандемията, трябва ли да има пълен локдаун, използването на Ремдесивир и последните данни на СЗО, доброволците в кризата.
Позицията на СЗО за Ремдесивира е често явление е за повечето нови лекарства. Всяко едно лекарство минава изключително стриктен режим на оценка на два основни фактора – позитивен ефект и наличие на странични ефекти.
За да могат да се избегнат всички девиации на статистиката. Въпреки всичко в един момент една молекула която влиза в организма има и по-късни ефекти. Ние сме под огромен стрес. Представете си, че излезе лекарство, което би спряло огромни страдания.
Този вирус не е сходен с грипа. Протича по различен начин и смъртността е по-голяма.
При ваксината е същото. В момента има много добри резултати. Най-вероятно тя ще бъде комерсиализирана и се говори, че до края на декември ще започне да се дистрибутира.
С много критично око чета всичко което се публикува за всеки един медикамент. Ремдесивирът се е появил с ясна цел за комерсиализиране, следва натрупване на опит.
Не мога да приема, че се търси комерсиален ефект. Искам да остана лекар с моите си позиции и съвест. Ако влезем в световен заговор какво ще се получи. Много е грозно и е пред очите на целя свят. Бяха пуснати много лекарства, които след три четири години с натрупване бяха изтеглени или бяха добавени нови странични ефекти.
Имам приятели, известни, уважавани лекари, които като пациенти получиха този препарат. При едни беше получен в тежката фаза, има и такива, при които още в самото начало. И от двата варианта има доволни. Натрупва се критична маса от хора, които са се оправили. Заради това не бих бързал, не искам да демонизираме Ремдесивира, защото това ще се прехвърли върху ваксината.
Самото изработване на ваксини го има и в общи линии статистиката е позитивна. В същия момент се гледа под лупа. Самите производители са още по-внимателни и заради страха. Всяка компания носи отговорността и за позитивите и за негативите си.
Знаем кои са мерките, които ограничават разпространението на инфекцията. Това е начина. Много лесно се предава тази гадост, този вирус. Тези мерки са сигурни. Ако кажем достатъчни или недостатъчни в единия случай прехвърляме отговорността върху властите, в другия върху народа.
Чувствам се спокоен и уверен, но в момента в който ти кажат че си ковид-позитивен няма как да се разбере дали ще си от леките или от тежките случаи. Следващите 14 няма да знам какво ми предстои. Броя на заразените ни тревожи. Аз като лекар съм готов да направя всичко, за да спасим повече хора. В този момент, аз съм склонен да понеса отговорността да ме охулят и да кажат, че много мерки взимаме, но ако след тези мерки смъртността падне на половина – нека ме хулят.
За миг не съм се усъмнил в преценката и добросъвестността на експертите, но от другата страна са държавниците, които трябва да преценят дали ще издържи държавата.
Основната задача на студентите е да станат добри лекари. Това е нашата отговорност към тях и да ги опазим тях и семействата им. Голям въпрос е доброволчеството, те са ентусиазирани и искат да се срещнат с пациентите и да започнат да стават лекари. Поклон пред тези деца, които решават да станат такива.
За стажант лекарите ще им признаем 150 часа стаж. На всички други сме решили, с наши пари, месечно да им дадем по 4 стипендии на всички други, които са решили да станат доброволци, независимо какво са договорили. Това са близо 500 лв.
