Нивото на тревожност сред българите се върна на високите стойности от март 2020. Това става ясно от данни от проучване, проведено от департамент ”Психология” в Институт за изследване на населението и човека към Българската академия на науките.
Обръщане на тенденцията по отношение на оценката на мерките, които се предприемат от държавата за борба с разпространението на коронавируса, където от силно одобрение през март, когато 84% подкрепят мерките на правителството, се достига до 35% оценка в положителната част на скалата понастоящем, отчита още третото проучване на Департамент „Психология", посветено на реакциите на стрес и начините за справяне с него в условията на разпространяваща се инфекция от коронавирус в България. Настоящото изследване е проведено онлайн с 673 изследвани лица, като въпросникът е разпростаняван чрез социални мрежи и сайтове в Интернет.
Данните показват, че 6% от извадката вече са прекарали болестта, а 5% в момента боледуват. Рязко се увеличава осъзнатата преценка за завишен риск от заразяване, като 60% считат, че рискът е почти без възможност от избягване. Това оказва влияние върху спазването на мерките. Няма промяна в спазването им, сравнено между трите вълни на изследването.
Сред участниците има дълбоко разделение по отношение на доверието в информацията за пандемията. Това само по себе си прави управлението на кризата много сложно. Аудиторията на изследването е почти по равно разпределена в двете посоки на скалата. Натрупвания има в полюсните мнения и в средата, който индикатор води до затруднение в преценката за управлението на кризата.
Тревожността се връща в старите нива от началото на март 2020, когато средната стойност е 5.4, сравнено с настоящите данни 5.55. Профилът на изследваните лица, които преживяват висока степен на тревожност, е хора, които работят от дома си, такива, които живеят в малки населени места, и участници в изследването, които боледуват от Ковид-19 към момента на провеждането му.
Интересен е резултатът, отнасящ се до използването на технически средства за комуникация, където продължават да се отчитат силни бариери и отричането на помощните средства за поддържане на адекватен социален контакт.
Изследването не показва промяна на нивата на песимистични нагласи. Силно се скъсява разликата в отчитаните страхове спрямо Ковид-19 като болест и икономическите последствия от кризата. Намалява страхът от финансови проблеми, вероятно свързано с предприетите мерки от правителството и се увеличава страхът от ковид пандемията, поради несигурността от ефективната работа на здравната система.
Най-често използваните стратегии за справяне със стреса не се променят от предишните вълни на изследване, а именно - наивен оптимизъм, поведенчески копинг и емоционален копинг.
Поради неопределеност на продължителността на здравната криза данните подсказват необходимост от промяна на комуникацията в щадяща посока спрямо нарастващия брой хора, които са включили максималния си психичен капацитет за справяне със стреса в кризисната ситуация.
