През последните години България отчиташе бюджетни излишъци. Подобна политиката на бюджетните излишъци е подходяща и целесъобразна за страни с мощна и иновативна икономика, на високо техническо и технологическо равнище и сравнително висока капитализация на фирмите, каквато е, например, Германия. Излишъците са средства, които държавата трябва да остави на бизнеса, с цел подобряване на неговата капитализация и ликвидност.
При една целенасочена политика за подпомагане на бизнеса не би трябвало да има такива излишъци. Голяма част от взетите противоепидемични мерки доведоха до намаляване на стопанската активност, което ще доведе до рязко падане на БВП.
Според Световната банка рецесията в световен мащаб ще доведе до намаляване на БВП с 6,2%, или по най-нови данни от МВФ с 5,2%, което е над два пъти повече в сравнение с рецесията през 2009 г. /2,9%/ след фалита на Lehman Brothers.
Така създалата се ситуация изисква мерки, които са свързани с огромни разходи, които неизбежно ще надхвърлят постъпленията в бюджета и ще предизвикат бюджетен дефицит.
Бюджетът на България за 2021 г. е от изключително значение за това как страната ни ще преодолее кризата. Ние смятаме, че Бюджетът не позволява адекватна реакция на възникналите проблеми в резултат на пандемията и не предвижда необходимата помощ за фирмите, за да могат те да оцелеят, като част от техните загуби от рязкото намаляване на стопанската дейност да се покрият с бюджетни средства, каквато е практиката в повечето страни на ЕС.
Взетите мерки за ограничаване на разпространението на пандемията водят до намаляване на стопанския оборот и паричния поток на фирмите, което от своя страна ограничава техните възможности за обслужване на взетите кредити, но едновременно с това води и до намаляване на постъпленията в бюджета и ограничаване на възможностите на държавата да покрива своите разходи.
За 2020 г. се очаква бюджетен дефицит от 5,2 млрд. лв., а в Бюджета за 2021 г. е заложен дефицит от 4,9 млрд. лв. или 4,4% от БВП. Бюджетният дефицит, заложен за 2020 г. в размер на 5,2 млрд. лв. (4,4% от БВП) поставя началото на влошаване на икономическата среда в България и води до неизпълнение на неданъчните приходи с 900 млн. лв., както и до завишаване на разходите с 840 млн. лв. Планираната разлика между приходите и разходите за 2021 г. е 4,88 млрд. лв. (3,9% от БВП), което прави повече от 10 млрд. лева общо разлика за тази и за следващата година. Това ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на България и до оскъпяване на кредитирането, а от там до необходимост от повишаване на данъците. Сериозният бюджетен дефицит е факт, като през 2021 г. се очаква държавата да събере 47,6 млрд. лв. приходи, а разходите да възлизат на 52,5 млрд. лв.
Този бюджет до голяма степен напомня на кризата през 2008г. по време на управлението на премиера Сергей Станишев. В тогавашната криза подобен бюджет беше одобрен отново със завишени приходни показатели, които не бяха постигнати. В последните месеци от мандата си ГЕРБ оставят на следващия кабинет за изпълнение един нереалистичен бюджет, което прави неговата корекция неизбежна.
Глобалната пандемия от COVID-19 прави невъзможно финализирането на процеса по изготвянето на реалистична средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.
Бюджет 2021 има твърде много пропуски и предвид влошаване на ситуацията с първичната и вторична вълна на COVID-19 не е от полза за обществото. Бюджет 2021 не включва антикризисни мерки, предвижда хаотични социални харчове, огромен дефицит, дълг и създава впечатление, че приоритет при съставянето му са били единствено предстоящите избори.
ПРИХОДНА И РАЗХОДНА ПОЛИТИКА
При приходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, се наблюдава тенденция за спад от 38,3 % до 37,6 %, а в номинален размер те се увеличават, като от 47,645 млрд. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 52,423 млрд. лв. през 2023 година. Разходите за периода 2021-2023 г., изразени като процент от БВП, бележат спад от 42,2% до 39,6%. В номинален размер разходите се увеличават, като от 52,532 млрд. лв. за 2021 г. се очаква да достигнат 54,963 млрд. лв. през 2023 година.
Проектобюджетът предвижда намаляване на дефицита от 3,9% през 2021 г. на 1,8% през 2023 г. или изпълнение на Маастрихтския критерий още през 2022 г.
2020 2021 2022 2023
Приходи 43,4 47,6 49,2 52,4
Разходи 48,7 52,5 51,8 54,9
Бюджетно салдо -5,2 -4,8 -2,6 -2,5
% БВП -4,4% -3,9% -2,0% -1,8%
Таблица 1. Бюджетна рамка на правителството до 2023 г.
СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА
Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социалноикономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта и намаляване на безработицата, както и подобряване на устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото. За сектор „Социална политика“ са отделени близо 1,35 млрд. лв. допълнително, от които 607,3 млн. лв. са за активна и пасивна политика на труда, в т.ч. 300 млн. лв. по мярката 60/40.
ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ
Минималната работна заплата ще бъде повишена от 610 на 650 лв., като се планира тя да остане на това ниво до 2023 г. В бюджетния сектор отново ще има 10% ръст на заплатите. С 30% ще скочат възнагражденията на служителите, ангажирани на първа линия с пандемията от COVID-19, а със 17% ще бъдат повишени заплатите на учителите. Това ще струва на хазната 360 млн. лв. допълнително. Близо 58 млн. лв. ще струва повишението за непедагогическия персонал, с което общата сума за заплати в сектора става 417,8 млн. лв. Това поредно увеличение на минималната работна заплата във времена на криза не е добра практика.
ОБРАЗОВАНИЕ
Общо за сектор „Образование“ държавата ще отдели 647,7 млн. лв. повече отколкото през тази година. През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители, като база за осигуряване на обхвата и качеството и в предучилищното образование за постигане на по-високи образователни резултати, прилагане на интегрирани политики за превенция на отпадането от училище, с фокус върху децата и учениците от уязвимите групи и за успешно реализиране на пазара на труда.
ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ
За здравеопазване ще бъдат отделени 581,1 млн. лв. допълнително. 375,5 млн. лв. са за медицински дейности, от които 326,6 млн. лв. за осигуряване на достъпна, качествена и своевременна медицинска помощ на здравноосигурените лица и 48,9 млн. лв. за медицинските дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Предвидени са 75 млн. лв. за осигуряване на ваксина за COVID-19. Политиката в областта на здравеопазването трябва да е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус върху осигуряването на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19.
ПЕНСИОННА СИСТЕМА
От 1 януари догодина минималната пенсия се увеличава от 250 на 300 лева, а максималната става 1440 лева при 1200 лева сега. Запазва се минималният осигурителен доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители – 420 лв. Също така се запазва и максималният осигурителен доход за всички осигурени – 3 000 лв. През първите три месеца на 2021 г. е предвидено да продължи изплащането на допълнителните суми към пенсиите на всички пенсионери от 50 лв. Тези допълнителни плащания към пенсионерите са предвидени до март месец, което води до заключението, че управляващите считат, че до март месец ще има плащания, след това ще има избори и вероятна промяна на политическата обстановка в България. 474,0 млн. лв. e предвидената сума за увеличение на размера на минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 250 лв. на 300 лв., считано от 1 януари 2021 г. 94,0 млн. лв. - за увеличение на максималния размер на получаваните една или повече пенсии от 1 200 лв. на 1 440 лв., считано от 1 януари 2021 г. 884,2 млн. лв. - за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7%, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5% 318,0 млн. лв. - за изплащане на добавки към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително. Тези разходи не могат да се нарекат антикризисни, защото доходите на пенсионерите не са намалели заради COVID-19, а поради ниската инфлация тяхната покупателна способност се е запазила.
ОТБРАНА
Осигурени са средства за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана, съгласно класификацията на НАТО, възлизат на 1,69% от БВП (или 2,1 млрд. лв), което е с 0,05% от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2% от БВП на Република България до 2024 година.
Повишение се очаква през 2023 г., когато се предвижда да бъдат платени 1,18 млрд. за покупката на нови изтребители.
Kонкретни допълнителни наблюдения :
▪ Предвижда се ръст на приходите – очаква се да бъдат 47,65 млрд. лв. (най-високи досега), което е с над 4 млрд. лв. повече от приходите през 2020 г. и с 3,6 млрд. лв. повече от 2019г. Това навежда на мисълта, че правителството не предвижда нова карантина, нов удар по икономиката или пък проблеми в събираемостта.
▪ Приходите от корпоративен данък остават около 5,5% от всички приходи, приходите от данъци върху доходите, от осигуровки, от ДДС и други се очаква да нараснат, което индикира очаквания за положително развитие на икономиката, което е нереалистично предвид сегашната обстановка.
▪ Предвидените разходи в бюджета са 42,2% от БВП (при 37,7% за 2019г.). По отношение на разходите се предвиждат огромни социални харчове, при това без идеи за реформи. Така например, само за социална политика се заделят 1,35 млрд. лв. повече спрямо предходната година.
▪ Не е ясно защо ще се вдигат възнагражденията (с 680 млн. лв.) и разходите за осигуряване (с 117 млн. лв.) на държавните чиновници. Техните доходи не са намалели заради COVID-19, а и поради липсата на инфлация покупателната им способност не се е свила. Чрез подобна мярка правителството очевидно се опитва да повиши приходите от данъци и от осигурителните вноски от трудови договори. На второ място правителството цели да вдигне приходите от ДДС от вътрешно потребление (същото важи и за по-високите пенсии). И на трето място се цели работещият бизнес също да увеличи заплатите с последващ ефект нарастване на бюджетните приходи от Данък върху доходите на физическите лица по трудови правоотношения, както и от ДДС от вътрешно потребление.
▪ Повишаването на пенсиите и вдигането на заплатите на администрацията не е социална политика, не е реформа и определено не е антикризисна мярка. Що се отнася до увеличението на пенсиите – те определено трябва да са по-високи, но затова е нужна реална реформа, а наблюденията ни са, че с последните увеличения, пенсионната система затъва още повече. Дефицитът там се увеличава с над 2 млрд. и ще достигне 6,2 млрд. лева.
▪ Въвеждането на семейни месечни надбавки за всички български деца бе предвидено, но в последния момент управляващите се отказаха и за сметка на това се преориентираха към увеличаване на заплатите в MBP c oщe 5 пp. пyнĸтa, ĸaĸтo и чacтичнo щe пoĸpият aнгaжимeнтa зa дoбaвĸa нa зaплaтaтa нa вcичĸи лeĸapи c 600 лв., нa cecтpитe - c 360 лв., a нa caнитapитe - cъc 120 лв. пo вpeмe нa eпидeмичнaтa oбcтaнoвĸa. Първоначално увеличението на разходите за детски надбавки бе предвидено да се случи само за 2021 година, като след това спираше. Политически е невъзможно, обаче то да бъде спряно, което щеше да доведе до увеличаване на прогнозирания дефицит през 2022г. с над 300 млн.лв. Тази грешка правителството поправи с промяна в проектозакона на 14 ноември 2020 година.
▪ Дефицитът ще се покрива с нов дълг, като така нивото на държавния дълг до края на 2023г. ще стане 40 млрд. лева. Едно постижение на българските правителства през последните години е поддържането на нисък държавен дълг. С подобна политика обаче това правителство върви към дългова спирала, а изплащането ще тежи за поколения напред.
▪ Съкращаване на капиталовите разходи с 19% спрямо отчета за миналата година.
▪ Недостатък в настоящата тригодишна прогноза са отсъстващите алтернативни варианти за движението на БВП през 2021г. и на свързаните с него приходи при един такъв негативен сценарий. Не се е случвало БНБ да критикува Бюджет 2021, но е факт, че БНБ не може да потвърди надеждите на Министерство на финансите за силен растеж на икономиката в следващите три години, а и дори да има някакъв, той ще е доста по-скромен от заложения. Централната банка смята, че трябва да се заложат по-големи буфери, защото пандемията е неуправляема. Това означава, че през следващите години ще се наложи да се мисли за увеличение на преките данъци и разбиване на данъчния модел, което може да е пагубно за икономиката и да доведе до голям макрориск за страната.
Българската стопанска камара също не подкрепя Държавния бюджет с аргумент, че сегментът за подкрепа на бизнеса е недостатъчен.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Необходимо е ясно прецизиране на мерките за справяне с кризата, причинена от пандемията. Министерство на финансите трябва да представи методика, по която да се аргументира връзката с кризата на някои от плащанията по основните пера. През 2021 г. е възможно ситуацията с пандемията от COVID-19 да се влоши значително, което да доведе до необходимост от извънредно осигуряване на ресурси, свързани с лечението на заболелите български граждани. Трябва да се осигури ресурс за форсмажорно извършване на разходи, свързани със закупуване на лекарствени продукти, апаратура, предпазни средства, изграждане на допълнителна леглова база, осигуряване на медицински екипи и други. Нужно е трезво използване на заделения за България ресурс по инициативата на Европейския съюз REACTEU. Това трябва да позволи финансиране на дейности в подкрепа на преодоляването на последиците от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 и подготовка за екологично, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката, както и управление на Механизмът за възстановяване и устойчивост (Recovery and Resilience Facility), който представлява ключова програма на Инструмента за възстановяване на ЕС. Не е ясно как правителството си представя икономическата рамка и развитието на икономиката до края на тази и през следващата година. Тази политика при настоящите параметри означава, че през следващата година ще има възстановяване на икономиката с растеж между 3% и 4% на годишна база. Правителството предвижда да има инфлация в рамките на нормалното до 2%, тоест кризата да е отминала. Прогнозираният бюджетен дефицит през тази година ще достигне 5,2%, а през 2021 г. - 5%, като се очаква рязко да намалее под границата от 2% (а именно 1,9%) през 2022 г. и отново да има повишение до 2,3% през 2023 г.
Заложените разходи в Бюджет 2021 са най-високите разходи като процент за годините на целия преход. Увеличаването на разходите в кризисен период не е добра практика и историята е оставила редица примери. В Бюджет 2021 няма заложени буфери, които да преориентират приходите и разходите така, че те да отговарят на една по песимистична реалност. Българските граждани разчитат да бъдат подпомогнати в ситуация на криза. Големият дефицит е риск, че ще се взема дълг да се финансира дефицит, който постоянно ще нараства по 5 млрд. лв. годишно. Това би означавало удвояване на българския външен дълг в рамките на периода 2023-2024 година. Всяко подобно нарастване на дълга води до увеличаване на неговата цена, което пък влошава дълговата ситуация. Резултатът ще бъде недоверие, намаляване на външните инвестиции и реално намаляване на доходите. За да се избегне всичко това, в един момент ще се стигне до възможно увеличаване на данъците. Ако този бюджет бъде приет и изпълнен така, както е планиран, България влиза в дългова спирала. Настъпва момент да се вземе нов дълг, не за да се противодейства на ефектите от кризата, а за да се плащат стари задължения, което може да доведе до това държавата да остане неликвидна. От 2023-та, освен кризата, държавата ще има и сериозната задача да изплаща средно по 1 млрд. евро годишно за погасяване на облигационните заеми, взети през 2015 и 2016 година. Съществува риск икономическата криза да прерастне в национална дългова и фискална такава. Съществува реален риск при запазване на планираните разходи този дефицит да бъде много по-голям и да достигне 9 млрд. лева, при сбъдването на няколко рискови фактора. Първият е стагнацията на икономиките заради COVID-19, който ще доведе до много по-ниски приходи от корпоративен данък и от ДДС. Това ще има негативен ефект върху очакваните приходи от данъци върху доходите на физическите лица и от осигурителни вноски, тъй като много хора могат да останат без, или с намалени възнаграждения. Допълнителен удар върху прогнозите на правителството за 2021-а относно приходите от ДДС може да нанесе и нежеланието на гражданите да харчат допълнително. Бюджетните пари за увеличение на възнагражденията ще бъдат изразходвани, но по-вероятно е във времена на криза те да бъдат спестени, вместо да бъдат похарчени за стоки и услуги. Тези опасения се подхранват от факта, че за периода на ограниченията заради пандемията от COVID-19 (от март до септември) депозитите на домакинствата в банките са нараснали с около 2 млрд. лева. Повечето от така наречените антикризисни мерки - увеличаване на възнаграждения за всички в бюджетния сектор, ръст на пенсии, на минимални работни заплати и на минимален осигурителен доход, имат постоянен характер и отмяната им или ограничаването им е трудно постижимо.
България е все още най-бедната страна в ЕС, а Бюджет 2021 е крайно разочароващ. Той не предвижда антикризисни мерки. Бюджет 2021 трябва да е фокусиран върху възстановяването и бързия икономически растеж. Той трябва да насърчава инвестициите и увеличаването на производителността, трябва да е насочен към спасяване на българските фирми, на българският бизнес и на работните места. Той трябва да е базиран на пакет от бързи структурни реформи. Основните мерки трябва да включват постепенно преминаване от мерки, насочени към компенсиране или облекчаване на неблагоприятните ефекти от пандемията към мерки, подкрепящи преструктурирането и растежа на икономиката. Гръбнакът на една държава е бизнесът и той трябва да бъде подпомогнат значително, като му бъде предоставена помощ за намаляване на данъчната, административната и регулаторната тежест. Част от мерките биха могли да бъдат: въвеждане на по-ниски данъци за определени бизнес сектори (подкрепящи работещи и развиващи се предприятия), които са гръбнак на възстановяването и растежа, стимулиране на човешкия капитал и инвестиции, съкращаване на неефективните разходи, структурни реформи, ефективно използване на европейските средства, специален фокус върху привличане на нови инвеститори и бързорастящи компании, които дават квалификация за работа с нови технологии и съответната дигитализация, отлагане на повишаването на минималната пенсия за период от 6 месеца и въвеждането на еднократно подпомагане с ваучери за храна, бърз преход към нови технологични решения, рязко увеличаване на ползването на електронни услуги, повишаване на заплатите само при недостиг на квалифицирани служители (напр. – медицински сестри), ефективно използване на възможностите от Фонда за възстановяване на ЕС като например получаване на средства още през 2021 г. при изпълнение на поети ангажименти и старт на проектите, въвеждане на национални приоритети по отношение на държавните инвестиции и други. България трябва да последва примера на други държави, които вземат предвид мерки за противодействие срещу кризата предизвикана от разпространението на COVID-19. Германия и Франция, например, използват пакет от мерки с фокус върху инвестиции в зелената енергия, в технологиите, в подкрепа за работещите и бизнеса, в политики с акцент върху прехода на техните икономики към модели за справяне с изменението на климата и др. Нужно е инвестиране в дигитализация за замяна на човешкия контакт в туристическия сектор, инжектиране на ликвидност в сектор туризъм, преструктуриране на сектора „транспорт” и по този начин, контролиране на социалното дистанциране. Това са част от въведените мерки в съседните държави. Не на последно място са и инвестициите в железопътната мрежа, субсидирано закупуване на електрически превозни средства, финансиране на научноизследователска и развойна дейност, дигитализация и прехода към дигитална икономика. Предвиденото повишаване на разходи за администрация, пенсии и надбавки не отговаря на философията за работещи антикризисни противодействия. По-ефективната работеща администрация и бързия старт на оперативните програми за периода 2021 – 2027г. могат да покрият само част от разходните приоритети.
Европейските ресурси могат да се ползват за финансиране на мерките за подкрепа на бизнеса за преквалификация на служителите и за програмите за привличане на нови инвестиции. Основният приоритет за страната трябва да бъде здравеопазването, а също така и съхранението на българският бизнес и успешното усвояване на средствата от европейските фондове и програми, чрез които да се постигне устойчив икономически растеж. Това означава по-висока заетост, социално включване, социално-икономическо изграждане на конкурентноспособна и иновативна икономика. За такава икономика Републиканци за България ще работят!
