Народните представители обсъждат днес предложените от управляващото мнозинство проект на нова Конституция и проект на решение за произвеждане на избори за Велико Народно събрание, което да приеме новия основен закон. От БСП определиха конституционния проект като „кьорфишек“, а независимите, които се обявяват за прогресивни социалисти, също не го подкрепиха.
Главният прокурор да бъде изслушван два пъти в годината от парламента по общи въпроси, а ако народните представители искат да го питат по конкретни разследвания, това ще става само ако наблюдаващият прокурор даде разрешение.
Предлага се още въвеждане на индивидуална конституционна жалба, но сред оправомощените лица не са посочени отделните граждани като субекти, които могат да сезират Конституционния съд.
127 народни представители от ГЕРБ, „Обединени патриоти“, „Воля“ и нечленуващи в парламентарни групи се подписаха под законопроекта, но за да бъде прието решението обаче, то трябва да бъде подкрепено в зала със 160 гласа, което е две трети от всички депутати.
Малко вероятно е все пак тези гласове да бъдат събрани, тъй като БСП и ДПС категорично отхвърлят исканите промени в Конституцията.
До исканата нова Конституция и свикване на ВНС се стигна, след като през август месец премиерът Бойко Борисов ги постави като условие, за да подаде исканата от опозицията и протестиращите оставка.
Мнозинството създаде и специална комисия, оглавявана от един от юристите на ГЕРБ – Десислава Атанасова. В състави ѝ обаче влязоха единствено депутати от нейната група, от „Обединени патриоти“, от партията на Веселин Марешки и един независим – Спас Панчев.
Временна комисия трябваше да даде становище по проекта, консултирайки се с именити юристи от академичните среди, но за двумесечния си срок на работа проведе едно единствено заседание, в което прие само правилата си за работа.
Същевременно следващия вторник се очаква Конституционният съд до обяви противоречи ли на основния закон временната парламентарна комисия, създадена, за да обсъди, анализира и направи конкретни предложения за промени в проекта на ГЕРБ за нова Конституция.
Междувременно Венецианската комисия също се произнесе по въпроса, като посочи, че първите стъпки за конституционни промени не са били предшествани от подходящо обществено обсъждане, както и че има „пропуснати възможности“ във връзка с функциите и правомощията на главния прокурор.
Комисията смята, че намалението на депутатите от 240 на 120 изглежда произволно като брой, без да е направена цялостна оценка на влиянието на подобно действие върху политическата система на България.
