Гледах последния лайф на борисов в поредното родопско село, заобиколен от клети хора, които му се молят да им асфалтира селата. Гледах и си представях картина от Средновековието – феодал, заобиколен от своите крепостни, които му се молят да им налее километър асфалт. Крепостни, които го благословят, крепостни, които му се подмазват, крепостни, които му дават подаръци! На него - владиката, построил им училище. Сякаш парите за него ги е вадил лично той от нощното си шкафче! Не че и в него парите са негови!
Гледах го този лайф и ме обзе чувство за срам, от това, че на базата на това, което се предлага от лайфа на клетата "пиарка“ на Борисов, у някои хора остава впечатлението, че така трябва да се управлява държава, че това нещо, дето се води премиер, е приемливо.
У някои може би витае чувството, че ако не този, може и по-лошо. Ще ги разочаровам. Не, не може! Това е дъното.
Дъно е да влачиш със себе си безгръбначни хора - сложени от теб за министри и да им се обясняваш за успехите си. Дъно е да се хвалиш като апашче току-що отмъкнало електрически кабел, на някакви селяни, които си събрал за масовка, че си „изкарал“ България от финансова криза.
Лесно е да дрънкаш глупости изолиран от медиите и неудобни въпроси. Лесно е да се криеш като паткан в дупка, заобиколен от гардове и от безгръбначни хора…
Ужасното на това управление, освен погрома, който остави след себе си, е внушението му, че то е "нормално“, че така трябва да бъде, че такава трябва да е България и хората й.
Тези некадърни и неграмотни лумпени се опитват да представят ненормалното за нормално, тоталитарното мислене за демокрация, влачещите се по корем плужеци – за хора. Ами не са хора!
Хора са всички останали, за които това което виждат пред очите си е много далеч от нормалното. А останалите са много повече от тази самозабравила се крадлива шайка от нискочели простаци. Оставка, мутри!
Facebook, Татяна Кристи
