Изкарах и аз COVID, та искам да споделя няколко неща. Мина сравнително леко за разлика от доста други случаи, но не е за подценяване. Не съм от тези, които мислят, че вирус няма, не съм горил маски и т.н, но и не съм изпадал в някаква дива истерия в страх от неизвестното.
Веднага щом се почувствах зле се самоизолирах. Още не знаех, дали имам вируса. После се обадих на личния ми лекар, за да ме посъветва, дали има смисъл да се изследвам. Първоначалният му подход беше меко казано непрофесионален и индиферентен. Общо взето, след като ми изписа сироп и няколко витамина, каза да се тествам, ако искам.
Тъй като онлайн записванията в лабораториите, които прегледах, бяха с първа свободна дата след няколко дни, реших да отида и да чакам на място пред една такава. 3 часа и около 70 човека преди мен. Изчаках си, тестваха ме и се прибрах да чакам. След 1 ден ми излезе резултатът. Бяха сбъркали името ми с това на друг човек. Все съм свикнал да ми бъркат името, ама с буква или две, не с цяло име. Наложи се да сверявам с друг източник. Уведомих когото трябваше, че съм болен и поръчах какво да ми донесат като лекарства и продукти.
На четвъртия ден след моя +PCR ми се обадиха от районното да удостоверят адреса ми и да ми пожелаят бързо оздравяване. Разкошно! На единадесетия ден ми се обадиха от РЗИ, които ме попитаха кога съм имал+PCR!? Учудващо от лабораторията явно не са ги уведомили за тази така важна подробност. Когато попитах защо толкова дни никой не ми се обади да ми даде насоки, както и не ме и провери, момичето ми каза, че била част от доброволчески екип и такава била ситуацията в страната. Нямали достатъчно хора. В заключение ми казаха, че след няколко дни ще дойдат от РЗИ да ми дадат документи, че съм изкарал COVID. Това така и не се случи.
В заключение ще кажа, че нищо по веригата не се случи както трябва и по план. Имах късмет, че го изкарах леко и не ми се наложи да бъда приеман в болница по спешност, защото както показаха различни репортажи наскоро - легла, медицински персонал, екипировка и лекарства няма достатъчно за всички. Също така имах късмет, че имам добри приятели и роднини, които ми помогнаха. Представете си как би се справил пенсионер на 75 г. без живи роднини например.
Възнамерявам да даря плазма, както и да се запиша за доброволец, защото искам да знам, че съм направил каквото мога да помогна на нуждаещ/и се. Държавата очевидно няма план и абдикира от отговорност. Трябва да се справим сами. Както се казава - това е положението.
Хаго Бабикян, Фейсбук
