„Ти си проклет военен престъпник и трябва да те съдят като такъв.“ Това казва новоизбраният президент на САЩ, Джо Байдън, на сръбския лидер Слободан Милошевич, когато се среща с него през 1993. Почти 10 години след това, Милошевич е на път към Хага, за да бъде съден в Международния наказателен съд.
Байдън помни Балканите и разпадането на Югославия. Той и Демократите също имаха твърди позиции за сформирането и независимостта на Косово. Политическата интеграция под формата на разширяване на Европейския Съюз и НАТО като предпазна мярка срещу това Балканите да се впуснат в бъдещи конфликти, подхранвани от национализъм, е една от запазените марки на външната политика на Демократите в региона. Това е мантра, повтаряна също и от европейците. Поне така беше до преди около 10 години.
Сега, когато Байдън се завърна, той ще бъде изправен пред една съвсем различна Европа с някои остри настроения срещу разширяването и националистическа фрагментация на и във ЕС и европейското НАТО, както и в покрайнините на съюзите, особено на Балканите. Това са тенденции и импулси, които не бива да бъдат омаловажавани като просто поредния пример на „Балканите са си Балканите“ или „европейските национални държави са си европейските национални държави“. „Те се карат и се бият – това си е нормално за тях.“
Миналата седмица, по време на изслушване на Комисията по външни работи на Конгреса, бившият Държавен секретар Мадлин Олбрайт нарече българското вето на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС „вътрешни неща“. В нейните препоръки към новата Администрация, Олбрайт греши като приписва скорошните развития просто на вътрешни причини – все едно това е някакво второстепенно неудобство и все едно, че интересите и идентичността на една държава се задават отвън, а не отвътре.
Това е все едно Олбрайт да каже, че движението „Да направим Америка велика отново“ е „малко вътрешно неудобство“, около което европейските партньори просто ще трябва да маневрират. Кашлица. Хълцане, което прие формата на четири години. Това просто не би било вярно.
Въпреки, че всички ние бихме искали да видим голям, силен, разрастващ се и обединен Европейски Съюз, има легитимни течения и сили, които играят и във френските и холандски настроения срещу разрастването на ЕС, и в във ветото на Макрон на преговорите за разширяване със Западните Балкани през 2019, както и българската и гръцка опозиция, почиваща върху въпроси за идентичност, имена, езици и история.
Брекзит също е легитимна анти-ЕС сила и не просто ирационален избор, лесно омаловажен като зле информирано и неправилно решение, взето от нецивилизованите и назадничавите в британското общество.
Тези легитимни сили и течения, включително какво играе и в Балканските вета, трябва да се вземат под предвид и не може да бъдат приписвани на някакви ирационални, изтъркани, дребнави, балкански караници на местно ниво, които могат да бъдат оправени просто с по-добра комуникация за „общите цели“. В това виждаме и границите на интерпретациите на Бенедикт Андерсън за европейските и балкански национални държави като „въображаеми общности“, които лесно биха могли в миналото да се превърнат в нещо друго просто с различни техники за историческа памет и също така, биха могли да бъдат реконструирани, ако просто малко променим и преправим колективния разказ. Всъщност, националната идентичност е едно от най-трудните неща за разбиване – а и не съм сигурна, че тези колективни разкази за идентичност трябва да бъдат разбивани всъщност.
Идентичността е идентичност. Политическите лостове са политически лостове. Новата Администрация на Байдън ще трябва да демонстрира по-добро разбиране на това къде стоят ЕС и амбициозните й покрайнини на Балканите в момента.
До голяма степен се приема, че забърканият в импийчмънта посланик на Тръмп за ЕС, Гордън Сондленд, скоро ще си тръгне. И въпреки, че още не е ясно кой ще бъде новият посланик на Байдън за ЕС, той или тя ще трябва да разпознае мега-тенденцията срещу разширяването, властваща в Европа в момента, за да сме сигурни, че „ЕС умората“ няма се превърне в „ЕС презрение“. Да приписваме тази мега-тенденция просто на някакви дребнави, националистически караници и на това, че „Балканите са си Балканите“ няма да доведе до истинска и градивна динамика и администрацията на Байдън ще срещне стена насреща.
Ивета Чернева
Ивета Чернева е автор, международен анализатор и активист за човешки права. Най-новата й книга е Амазон бестселърът „ Тръмп, европейската сигурност и Турция”. Чернева беше топ финалист за Специален комисар на ООН за свободата на словото през 2020.
