Когато американският президент Доналд Тръмп уволни секретаря на отбраната Марк Еспер и шефа на кибер-сигурността Кристофър Кребс само дни след изборите, президентът наложи нов лакмусов тест за почтеност. Тръмп очевидно прочиства кръга си от тези, които могат да му се противопоставят за големите неща – като да решат да не пратят военните срещу цивилните протестиращи от движението за Живота на Чернокожите (Black Lives Matters) и като това да не обявят изборите за подменени и фалшифицирани. През това време, Тръмп показва на американската публика кого той продължава да счита за все още лоялен, кат
В новата ера на Байдън, да бъдеш уволнен от Тръмп ще се счита за новата почетна значка, печат за интегритет, един вид. Въпреки, че се говореше за уволнението на Директора на ФБР, Кристофър Рей, и Директора на ЦРУ, Джина Хаспел, Тръмп не е взел решението все още и със сигурност има причина за това. Ако трябва да перифразирам скандалния цитат на Тръмп за починалия сенатор Джон Макейн: лично аз харесвам тези, които са уволнени от Тръмп, не тези, които не са уволнени от Тръмп. Това вече е новият лакмусов тест за почтеност.
През май 2020, бях в разгара на кампанията си за Специален Комисар на ООН за свободата на словото, като една от финалистите в челната петица, когато в интервю по Bulgaria on Air нарекох действията на Администрацията на Тръмп и на американските власти „безобразни“ в отношението си към медиите и протестиращите по време на оказания натиск срещу движението за Живота на Чернокожите (Black Lives Matter).Бях решила да подгоня Администрацията на Тръмп и американските власти, ако бях избрана за мандата на ООН за свободата на словото. И нямах планове да го давам по-полека спрямо когото и да е било.
Има нещо дълбоко сбъркано с американските власти, ако вместо да преследват престъпните деяния, вместо това с ясно съзнание избират да преследват тези, които реагират срещу престъпленията, в протест срещу безнаказаността.
На американските агенции, които „просто не загряват“, трябва да им бъде орязан бюджета. И това ни води точно в дебата за бъдещето на сърцето, душата и същността на Демократическата партия.
Демократическата партия никога не се е стремяла да се хареса на центъра, на средата, и да задоволи някакъв най-нисък общ знаменател, за да не обиди никого. Партията винаги е била за равенство и социална справедливост, дом на едни от най-безцеремонните, клатещи статуквото фигури – не хора, които се опитваха да се уверят, че богати престъпници ще останат необезпокоявани, че расистите няма да бъдат притиснати, или злоупотреба с военна власт за някакво неизбежно общо благо, което служи само на тези с власт, ще остане необуздана. Напротив, това е партията, която няма проблем да обижда и е обиждала през десетилетията, за да разклати статуквото. Затова е срамно, че ветераните в Демократическата партия се опитват да засрамят и натирят Конгресменката Александрия Окасио-Кортез (АОК) и други, които се кандидатираха и спечелиха мандатите си въз основата на класическите ценности на Демократическата партия.
Защитниците от движението за гражданските права по време на маршовете на чернокожите не са казвали нещо от порядъка на: „хайде да направим марш, но само по тротоара, за да не притесняваме колите.“ Напротив, завземаха цялата улица.
Когато, преди 14 години, работех за Конгресмена Бил Делахънт, Председателят на подкомисията за Международни организации и човешки права в Конгреса, който представляваше 10-ти избирателен район на Масачузец, ние не казвахме, че изтезанията и тайните, незаконни полети на ЦРУ са окей, само да не са много често, за да се харесаме на центъра. Напротив, казвахме, че изтезанията, извършвани от ЦРУ са недопустими, че Америка представлява и заслужава много повече от действията на ЦРУ.
Социалната справедливост и равенството са неудобни за извоюване. Правата се защитават и бранят. Никога не се подаряват или спускат отгоре, наготово. Като пример от другата страна на пътеката, когато Републиканският президент Айзенхауър изпраща войските при Литъл Рок, за да наложат правото на чернокожи дечица да посещават училище, както всяко едно друго дете (това, което делото „Браун срещу Съвета за образование“ пред Върховния Съд на САЩ потвърди, за да сложи край на расовата сегрегация, точно 30 години преди датата, на която съм родена), Айзенхауър не се стреми към това военните просто да стоят и да махат на тълпите. Напротив, войниците хващат чернокожите дечица за ръчичка и ги въвеждат направо вътре в класните стаи, напук на стотиците опоненти расисти -- не опитвайки се да им се харесат.
Да защитаваш права се изисква постоянство и кураж. И някои американски правителствени агенции никога няма да се разберат, освен ако не се орежат бюджетите им и не бъдат притиснати към стената – за да се променят с нежелание, насила и чрез тривиалната, но винаги ефективна употреба на финансов натиск.
Реакцията на зам. директорът на ФБР, Дейвид Баудич, към движението за Живота на Чернокожите (Black Lives Matters) по време на протестите, когато аз се борех за Специален Комисар на ООН за свободата на словото тази година, беше, че протестиращите са тези, които трябва да бъдат арестувани, според стар закон за рекет от 40-те – не полицаите, които убиват. В изтекъл документ на ФБР, разкрит от Ню Йорк Таймс, става ясно, че г-н Баудич счита движението за социална справедливост „национална криза“, сравнима с 11-ти септември. Стотиците хиляди хора, които излязоха на протест из цяла Америка, обединени от простичката идея, че ничий човешки живот не трябва да се отнема лековато, за нищо, всъщност са като терористи в очите на ФБР, които искат да ги обвинят в рекет.
Срещу такъв тип несправедливост и нарушения на човешките права щях да се изправя като Специален Комисар на ООН за свободата на словото, както се вижда от възмущението и намеренията ми, изразени в медийните ми изяви през май. Още тогава казах, че точно по време на криза правата се тестват и защитават. САЩ не са изключение в това отношение. Американското правителство е обвързано с международните правови стандарти за човешки права и някаква си интерпретация на второразряден правист, лоялен на Администрацията на Тръмп, който сравнява протестиращи за социална справедливост с рекетьори и терористи, не може да промени това. Международни гласове като мен и други, сме тук, за да са сме сигурни, че американските власти не забравят задълженията си, произлизащи от международните закони и норми за човешки права.
Америка я очаква дълъг път, за да се възстанови от вредата, нанесена на демократичните принципи и човешките права от Тръмп и приятелчетата му, разпръснати из различните американски институции. Институционното „поробване“ от страна на Тръмп на ключови агенции като ФБР и ЦРУ – да не говорим за Правосъдния департамент – води САЩ в спирала надолу през последните години.
Американските власти няма да се научат, докато ежедневните им дейности и функционалното им оцеляване не са поставени на карта. Хората не разбират иначе. Затова напълно подкрепям АОК и други в техните усилия да спрат финансирането на такива институции, което се счита за противоречиво, радикално, дори опасно от някои, но в действителност е единственият ефективен начин в борбата с институционализирания расизъм във ФБР, полицията и другите правоприлагащи органи в САЩ.
„Няма нищо радикално в моралната яснота“, да повторим простичката, но мощна крилата фраза на АОК. Удобно седналите, търсещи най-ниския общ знаменател, части на Демократическата партия трябва да се събудят и да осъзнаят, че движението за Живота на Чернокожите изведе Байдън и другите отвъд финалната линия през ноември. И точно това ще бъде в сърцето на битката за същината на Демократическата партия през следващите четири години.
Ивета Чернева
Ивета Чернева е автор, международен коментатор, активист, и българският финалист за Специален комисар на ООН за свободата на словото (2020).
