Българското правителство тълкува предупреждението на МВФ „внимавайте с бюджетния дефицит" сякаш фондът му е позволил да раздува повече бюджетния дефицит. Притеснително е, че кабинетът може би е намерил в тези послания повод, за да си позволи по-разюздана фискална политика. Това каза пред БНР Георги Стоев, икономист от „Индъстри уоч".
По думите му това не е препоръчително, защото влизането в една спирала на бюджетен дефицит изисква изключителна политическа дисциплина и воля.
Относно риска от увеличение на заплатите и пенсиите, експертът разясни, че това се отнася само за държавния сектор и не може с препоръка от МВФ да се контролират заплатите в частния сектор. И допълни, че в бюджетния сектор са заети 1/8 от общия брой на заетите в икономиката.
Според Стоев възнагражденията в този сектор могат да се увеличат, само когато производителността им скочи, а това може да се случи, когато се съкращават ненужни бройки".
Що се отнася до икономическия растеж на България, Георги Стоев коментира, че за миналата година икономиката ни, измерена в левове или евро, е почти непроменена. Той подчерта, че са намалели инвестициите в икономиката, но това не означава, че някои сектори, които не са зависими от чужди капитали, няма да се развиват бързо. Сред тях открои голяма част от услугите, особено тези, които залагат на по-конкуренти условия. Засилване интереса на търсенето на услуги има и в сферата на рекламното обслуждане на бизнеса, търговията на дребно, транспортът и логистиката.
Експертът коментира и проблемите в здравния сектор и пенсионната реформа с думите, че това е индикаторът, по които може да се познае колко реформаторско е правителство. Той заяви, че пенсионното дело е най-големият дългосрочен риск за българската икономика. По думите му ако се разчита основно на държавното осигуряване, ще има тежко фискално бъдеще за България.
Припомняме, вчера ръководителят на мисията на Международния валутен фонд за България Бас Бакер каза, че се очаква 1.8% касов дефицит в бюджета ни за 2010 година. По думите на Бекер, за да се избегне рискът от по-голям дефицит, от ключово значение е се спазват предвидените в бюджета лимити на разходите, а фискалната дисциплина да стане още по-голяма.
