”Липсва цялостна програма от мерки, незабелязващи огромната опасност, която надвисва над българската икономика и бизнес, която може да доведе до деградация на цялостното ни икономическо състояние. Опасността е от изключително забавяне на нашето развитие, не споделям оптимистичните визии на правителството”, заяви проф. Димитър Иванов, макроикономист и уточни, че се вземат ”доста временни, ден за ден, несъвместими решения”.
"Икономиката ни се спуска с асансьор надолу, но ще трябва да се изкачва, ползвайки стълбите. Очаквам това изкачване да е продължително и твърде уморително", коментира той пред БНР.
"Светът се промени почти радикално. Ясно е, че ефектите от пандемията ще бъдат повече безработица, несигурност, социални размирици и много повече несигурност", подчерта макроикономистът.
Спецификата на икономиката на България е предимно икономика на услугите, а именно този сектор е най-ударен от тази криза, подчерта проф. Димитър Иванов и прогнозира асиметричен характер на българското излизане от кризата.
Той съобщи данни, които е моделирал, но не са потвърдени от Националната статистика:
"За 2020 година има намаление на сектора на услугите с -47%, промишленото производство е с близо 8%, строителството с 6%, с -3,75% е намаляването при производство на хранителни продукти".
"Трябва да се надяваме до края на третото тримесечие на 2021 година да има ваксинирани около 60% от населението. Възстановяването на икономиката, по реалистичен сценарий, може да се случи чак към края на 2022-ра година", заяви макроикономистът и уточни, че става дума за възстановяване на нива от преди пандемията.
По думите му значителна част от населението в страната са "кешово притиснати".
Проф. Иванов предупреди да се внимава с кредитите, защото България е "изправена пред огромна кредитна опасност":
"Кредитите в момента представляват 67% от активите на цялата банкова система. Раздадените кредити в България са три пъти повече отколкото предвидените приходи от данъци за бюджета".
Макроикономистът подчерта, че сумата на раздадените кредити почти надвишава официалния външния държавен дълг на България.
Той прогнозира, че може да се стигне до спирала на огромна дългова задлъжнялост на всички - държава, бизнес, домакинства, от която много трудно ще се излезе:
"Необходима е балансирана система от мерки на макроикономическо, но и на средно и микро равнище", каза той.
Не трябва да се осланяме много на помощта от Европа, посочи проф. Иванов.
