Няма сила, която да накара властта да си отвори очите за реалното положение на нещата. Трите единствено достоверни критерии, които ни показват реалното състояние на нещата говорят, че бедата е все още тук и дори става още по-голяма, макар че броят на направените PCR тестове пада, а оттук падат и бодро рапортуваните числа за новите официално заразени с вируса.
Първо, това е много високият процент на позитивните тестове спрямо всички тестове – той се движи около 40%.
Второ, това е броят на починалите от (с) вируса – те продължават да нарастват с по над 150 души на денонощие, което означава 1000 души на седмица.
Трето, това е броят на заразените медицински работници – те продължават да нарастват с по над 180 души на денонощие, което означава 1250 души на седмица.
Аз не споделям изводите на иначе много обективно и точно досега описващите ситуацията математици.
Разбирам, че и те желаят да кажат най-сетне нещо оптимистично, но няма как сбор от неверни данни да води до верни твърдения. Единственото, което може да се случи е тенденцията за намаляване на официално установяваните нови заразени да тласне властта към прибързани отслабвания на мерките, равносилно на истински бич на пандемията в началото на следващата година.
Ето и три факта от последното денонощие.
Първо, мой познат има нужда поради развитието на болестта от вируса да влезе в болница. Казали са му – недей, едно, че там няма с какво да ти помогнат; второ, ще ти отговорят, че нямат легла. Болниците в страната са достигнали максимума си за реално обезпечени с медицински персонал места (общо за страната те са едва 7000) и е масова практика да се пазят по няколко места за специални случаи – близки, роднини и приятели; влиятелни или известни хора (забелязвате ли, че разни футболни босове нямат проблем да бъдат приети в елитни болници).
Второ, друг мой познат се нуждае от лекарство поради развитие на болестта от вируса. Казали му, че не само в болницата, в целия град няма. Обадил се на приятели в няколко града – няма! Няма! Нищо, че премиер и министър постоянно обясняват, че недостиг на лекарства няма. Има и то остър недостиг. Има! Има животозастрашаващ недостиг.
Трето, трети мой познат е много зле в интензивното отделение. Роднитите му в паника. Молят да им помогна с контакти в тази болница, готови са да платят каквото и колкото трябва. Със съответния отговорен лекар сме в добри отношения. Той ми казва първо – да дадат парите на Дядо Господ, защото всичко в неговите ръце, ние правим мааксималното – с тези все още здрави лекари, с тези оскъдни лекарства, с тази износена апаратура, с тези 1-2 лелки, които за никакви пари сменят подлоги. Нима нищо не може да се направи? – питам. Може. Това е да намерят връзки и да преместят болния в по-елитна болница. Да го лекуват не като простосмъртен, защото той е просто смъртен, а като ВИП. За ВИП-овете винаги има най-добрите лекари, има най-съвременната апаратура, има най-съвременните лекарства, има най-модерните условия.
