Прокурорът, който ще разследва главния прокурор, да се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет (ВСС), с мандат от 7 години, по предложение на поне шестима членове на Прокурорската колегия. Актовете му да не подлежат на вътрешен инстанционен контрол в прокуратурата и обвинител №1 да не упражнява надзор и ръководство над него. Делата срещу главния прокурор пък да са подсъдни на Специализирания наказателен съд.
Това предлагат управляващите от ГЕРБ и Обединени патриоти в законопроект за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт (пълния му текст виж тук). Той беше огласен от двама от вносителите му Красимир Ципов и Десислава Атанасова от ГЕРБ, допълва .lex.bg.
„Наличието на прокурор, ангажиран само с проверки и разследвания срещу главния прокурор, ще гарантира директния достъп до него, т.е. прякото му сезиране от компетентни органи или граждани, без същият да е зависим от получаването на информация от действащите прокурори или разследващи органи. При вземането на решения, той също ще е напълно свободен, извън принципа на вътрешното убеждения, основаващо се на закона и фактите. Единственото подчинение, което ще дължи, е подчинението на закона“, твърдят вносителите в мотивите си.
Изискванията към този прокурор са да има поне 12 години стаж, т.е. като за върховен съдия или прокурор, да е с „високи професионални и нравствени качества, с положителна комплексна оценка „много добра“ от последното атестиране и през последните 5 години не му е налагано някое от четирите най-тежки дисциплинарни наказания – понижаване в ранг, понижаване в длъжност, освобождаване като административен ръководител или заместник на такъв или дисциплинарно уволнение.
Дългият мандат е обяснен в мотивите така: „Мандатът на прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник би следвало да е 7 години, тъй като така ще се гарантира работата му в мандатите на различни главни прокурори, водеща до невъзможност за потенциално влияние с оглед бъдещото му положение в системата на прокуратурата. Мандат от 7 години би бил равен на мандата на тримата големи в съдебната власт и би спомогнал за утвърждаването му като висш магистрат“.
Процедурата за избор на т.нар. независим прокурор, неговите правомощия и отговорност са компилация между тези за делегираните европейски прокурори и за обвинител №1.
И независимият обвинител ще се избира от Пленума на Висшия съдебен съвет, но това няма да става с квалифицирано мнозинство, както е за главния прокурор, а с обикновено. Както обвинител №1 , така и той ще е с мандат от 7 години.
Кандидатури ще издигат от не по-малко от шестима членове на Прокурорската колегия в 7-дневен срок от откриване на процедурата. А Пленумът на ВСС определя датата на събеседването, което е публично. И в тази процедура неправителствените организации ще могат да дават становища.
Изборът на първия прокурор, разследващ главния, трябва да започне един месец след приемането на промените в НПК и ЗСВ. До тогава ще трябва да бъдат издигнати кандидатури, а след още два месеца ВСС трябва да направи избора.
В обичайния случай процедурата за избор на кандидат за прокурор по разследването срещу главния прокурор ще се открива от Пленума на ВСС не по-рано от 3 месеца и не по-късно от един месец преди изтичането на мандата или в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелство по чл. 175, ал. 1 – пенсиониране, оставка, присъда за умишлено престъпление, трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от година, тежко нарушение или системно неизпълнение на задълженията, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт.
Основанието за предсрочно освобождаване на прокурора, който ще разследва обвинител №1, се установяват от Пленума на ВСС.
Дисциплинарното производство срещу прокурора, разследващ главния, ще протича пред Пленума на съвета. Предвиждат се два вида наказание – забележка и освобождаване от длъжност, каквито са и за членове на ВСС. Когато става дума за уволнение, предложение за това могат да правят петима членове на ВСС или трима от Прокурорската колегия. Ще може да се явява само пред спецсъдилищата и ВКС
Прокурорът, който ще разследва обвинител №1, ще може да се явява по дела само пред Специализирания наказателен съд (СНС), Апелативния специализиран наказателен съд и Върховния касационен съд.
Причината за това е, че в НПК изрично се регламентира, че делата за престъпление, извършено от главния прокурор, са подсъдни на спецсъда.
Т.е. за разлика от останалите магистрати, чиито дела в общия случай са подсъдни на Софийския градски съд, а само в определени – на СНС, главният прокурор ще може да е подсъдим само в спецсъда.
Ето как обясняват това вносителите: „Тази гаранция е в повече, в сравнение с общия случай па извършил престъпление магистрат, когато Специализираният наказателен съд ще е компетентен само в случаите по чл. 41 1в от НПК. Същата обаче е необходима, за да има предвидимост и единност на компетентността на съда, а и по-високата степен на специализация гарантира по-професионален подход. Комитетът на министрите и Венецианската комисия никога не са поставяли въпроса с компетентния съд, а и принципно независимостта на съда е гарантирана по презумпция, поради което не е необходимо създаването на „специален“ съдебен състав, на по-високо ниво от обичайното. Делата срещу главния прокурор могат да се разглеждат в рамките на действащите съдилища и съответните им състави“.
С промените в НПК новият прокурор е изключен от вътрешния инстанционен контрол в прокуратурата и по отношение на постановленията и на отказите за образуване на досъдебно производство. Не подлежи и на надзор и методическо ръководство от главния прокурор. Съответно за него е изключено приложението на аналогичните разпоредби в ЗСВ, които уреждат йерархията в прокуратурата и инстанционния контрол.
Не за първи път се предлагат промени в НПК във връзка с независимо разследване срещу главния прокурор. В края на миналата година правителството спешно прие изменения в кодекса, с които предвиди шефът на отдел „Инспекторат“ към ВКП да получи нов статут – да се избира с 2/3 мнозинство от ПК на ВСС със 7-годишен мандат, и той да разследва главния прокурор и заместниците му, ако извършат престъпление. Кабинетът бързаше да приеме промените, защото се очакваше становище на Венецианската комисия по въпроса. Тогава премиерът обясни, че с тези изменения се отговаря на препоръките на комисията.
Само че Венецианската комисия излезе с критично становище, в което предложи само членове на ВСС, които не са свързани с прокуратурата, да могат да внасят искане за отстраняване от длъжност на главния прокурор, отказът срещу обвинител №1 да започне наказателно преследване да подлежи на съдебен контрол, а самото разследване да се извършва от „нещо като независим прокурор“.
Венецианската комисия тогава повтори предишните си препоръки за „по-сериозни промени в състава на ВСС“ и подчерта, че проблемът, констатиран в решението на съда в Страсбург по делото „Колеви“ – за липспа на механизъм за ефективно и независимо разследване на главния прокурора, не може да бъде решен с едно единствено изменение, а по-скоро ще изисква комбинация от институционални промени, нови процедурни правила и еволюция на професионалната етика и на политическата култура
