Отсъствието на правителството от ковид кризата е заради невъзможността да създаде организация и ред, а показа само хаотичност на политики. Липсата на президентската институция в кризисния период е поради подценяването и подиграването с коронавируса - със смъртта на хората, е мнението на Калоян Методиев – политолог и директор на Институт РЕГО.
„Това и в двата случая ерозира доверието в двете институции“, твъри Методиев. „Борисов и Радев съществуват като теза и антитеза, но в един момент може да се превърнат в синтеза. Без това критично говорене, президентската институция съвсем ще изгуби своите ориентири“, поясни политологът по БНТ.
Идеите, които представил президентът не получили почти никаква публичност, според констатациите на Методиев, който е бивш началник на кабинета на Румен Радев.
„Не виждам те да имат пряка връзка с трите проблема в обществото, които в РЕГО отчетохме - първо в здравеопазването, второ - доходите, трето - корупцията в държавата. Това са темите, които вълнуват българското общество и трябва да бъдат решени спешно в порядъка, в който ги изредих. Оттам нататък идеи - дайте да купуваме нови самолети, дайте да купуваме дронове нямат връзка с най-важните неща в държавата - нямат ефект и нямат да имат ефект“, посочи директорът на РЕГО като визира данни от скорошно социологическо проучване на института.
„В политиката има край. В политиката няма безалтернативност. Ако някой е започнал да мисли по този начин за своето управление, значи е загубил връзка с реалността“, коментира политологът думи на премиера, че ако ги нямаше сегашните управляващи, кой знае какво е можело да се случи. „Подобно изявление не заслужава особен анализ“, посочи Методиев.
Социологическото проучване на институт РЕГО показало чудовищни нива на омраза към Борисов. „Той има група поддръжници, въпреки това, което се случва. Но оттам нататък над 60-70% от хората не просто са негативни, има групи, които го сатанизират. Придават му нечовешки образ, хиперболизират всяко нещо, свързано с него, че има характеристиките на нещо отрицателно, зло, виновно за всичко. Подкрепата към него е много малка, отрицанието и ненавистта към него са огромни. Ако извадим конкретни изказвания и цитати от хора в тези интервюта, ще се види каква е омразата и до какви нива е стигнала“, конкретизира Калоян Методиев изводите от последния социологически сондаж на института.
Според политолога ГЕРБ категорично няма да бъдат първа политическа сила. Обосноваването на този извод е върху измеренията на кризата.
„По отношение на това, което виждаме - на резултати от справяне с ковид кризата, на резултати от управлението. Как да подкрепиш правителство, докарало те до първо място по смъртност в света, на последно място по социално-икономически показатели в Европейския съюз. Във всички отрицателни класации България е на първо място. Трудно ще отиде ГЕРБ на изборите с нещо, което е свършило, с резултат от управлението и да го представи на обществото“, заяви Методиев.
Политологът прогнозира резултатите и няколко други политически субекти, даващи заявка з участие в парламентарните избори: „Няма да има място и за трите партии „Демократична България“, „Да, България“ и ДСБ да влязат в парламента. По-скоро „Да, България“ е възможно. Виждаме различни нива по отношение на подкрепа и разпознаваемост. Мая Манолова е с много въпросителни. Групата, която спори как ще се яви на или след изборите ми се струва, че си прави сметки без кръчмар. Преди да се съберат, се изпокараха, разграничиха се един от друг. Един иска да се качи върху другия, за да го вкара в парламента. Не е ясно още кой какво иска от тях. Не знаем кой ще влезе в парламента. Ще влязат много нови субекти. Тази кампания няма да е като никоя друга, която сме наблюдавали в последните десетилетия. Нещата са изключително непредвидими и трябва да действаме по-прагматично - да видим кой какво предлага и какво е направил, а не да действаме ирационално в този хаос, който се задава в изборния процес и в динамиката“.
Методиев не изключи БСП да победи на изборите. „Дали е реално ще кажат избирателите по време на самите избори. Но е възможно предвид това, че ковид кризата промени динамиката на политиката в държавата. Тя промени динамиката в света. Може да говорим за три фази - преди, по време и след ковид кризата. Трябва да говорим за социално и икономическо възстановяване на държавата, за тежки реформи в администрацията, в здравеопазването, за пренастройване на държавата. Нинова отговаря на този профил. Тя добре се вписа в ковид кризата като реакции, като политики, като предложения за реформа в здравната система. Започна да покачва и доверието към себе си. Мисля, че има потенциал за спечелване на изборите“.
Помолен да коментира включването на Корнелия Нинова като санитар-доброволец в ковид отделение, което придоби широка популярност, Методиев каза: „Чух критични мнения, но те потънаха, защото нивата на одобрение на акцията на Корнелия Нинова бяха много повече. Който мисли да критикува в това отношение, нека отиде в ковид отделение, което е най-тежкото място в държавата в момента. Нека сменя подлоги на пациенти, нека оправя починали и тогава да критикува. Това нещо е положително и показа какво трябва да прави един истински политик в кризата. Тук беше силната й роля, защото намери мястото за себе си. Не визирам само, това че отиде в ковид отделението, а поведението й от началото на самата пандемия“.
По отношение на лидера на българските социалисти и нейното доброволчество, политологът направи уточнение: „Това е световна практика - политиците ходят и хранят бездомници, политиците ходят в социални домове да помагат. Министър-председателят на Великобритания Борис Джонсън спа с бездомници под един мост. Така че това опознаване на проблемите от първа ръка на един политик за мен е похвално и това е модерната политика“.
Една-единствена е оценка за справянето с епидемията у нас, по думите на Методиев. „Тя е, че сме на първо място по смъртност в Европа. По-голяма оценка от това здраве му кажи. С всичко друго могат да играят - с тестове, с брой заразени, но със смъртността шега не бива. Оценката не е задоволителна за справяне с пандемията. Закъсняха с мерките, непоследователни, хаотични. По-скоро стана като надбягване с хрътки - бяга се бързо, спира се, пак се тича, а трябваше да стане като едно пътешествие с камила - постепенно, да не се спират мерките, да са по-хлабави, но да не стават тези резки промени като спираме, отваряме, охлабваме, край, всичко свърши. Тоест загуби се ритъм, темп“.
Калоян Методиев контрира мнението, че предстоящите парламентарни избори, че трябва да бъдат отложени: „Вече говорим за ваксиниране и охлабване на епидемията. Англичаните от утре ваксинират лекарите си. Руснаците започват да ваксинират учители, лекари, хора на първа линия. Американците и те започват да го правят. Излизаме от хипотезата за безкрайно проточване на ковид кризата в здравен проблем и влизаме във фазите на преодоляването й в нейните здравни форми. В този смисъл изборите, които са след три месеца, не би трябвало изобщо да са тема на дискусия. Това е едно рисково политическо говорене с цел да се тества общественото мнение дали е склонно да се съгласи с подобна хипотеза на отлагане и да се направят през месец май, когато ще спадне социалното напрежение и управляващите ще могат да си поемат глътка въздух след тежката зима. Да не си правят подобна сметка - обществената реакция според мен ще е категорична. Изборите трябва да се проведат тогава, когато са насрочени“.
Политологът подчерта: „Управляващите запазиха политически своя живот отвъд политическата логика след толкова много гейтове, след толкова много скандали, разцепления“.
