Ужасни са пораженията върху бебето, ако майката слуша редовно чалга; ако е свръхамбициозна, ако я малтретират.
Силва Дончева
Това, което повечето жени, мъже, а и държавите като един общ човешки организъм, не осъзнават е, че цялата цивилизация се гради на мислите на майките. Някои хора са запознати с идеята, че мислите определят битието и бъдещето на един човек, но малко го въприемат буквално и правят директна връзка между живота си и начина си на мислене. А първите мисли, които усещаме, чуваме и разбираме, са тези на нашата майка. В мистичните науки има ясно обяснение за причините за нещата. Човекът е преди всичко МИСЛИТЕЛ. Затова
МИСЛИТЕ ни – са бъдещето ни.
УСЕЩАНИЯТА ни – са настоящето, породено от мислите ни,
а РЕАЛНИЯТ ЖИВОТ около нас – нашето минало или по точно кристализиралите ни мисли.
Отдавна науката се раздели със схващането, че човешкият зародиш, току-що роденото бебе или дори съвсем малките деца НЕ разбират околния свят, че не чуват, не виждат и не запаметяват нещата около себе си. Оказа се, че те чуват всеки звук и възприемат интуитивно всеки цвят, форма, чувство или мисъл около тях. Вече все повече учени са убедени, че всичко това се случва още от първия миг на зачеването. Затова за тях, когато детето се ражда вече има деветмесечно минало, което се оказва, че е в основата на неговото бъдеще. Ето какво казва например френският неонатолог проф. Жан Пиер Белие: „Важното е майката, девойката да си дадат сметка, че качеството на периферните стимулации на ниво реч, музика, ласки и хранителни съставки, на ниво мисъл и емоции, и главно на любов, представляват най-подходящата стимулация за една хармонична синаптогенеза.” /Фаза на развитие, по време на която в мозъка се създават връзки /синапси/ между невроните./
Още по-конкретен е швейцарският детски психиатър проф. Бертран Крамер който твърди, че „Човешките взаимоотношения се създават и поддържат с помощта на картини, съдадени от всеки. Може да се каже, че детето първо се ражда в главата на своите родители, защото се констатира, че картината за едно дете води до цяла серия от желания и идеали. Едно идващо дете носи в себе си много надежди.”
А ето и откровенията на композитора Оливие Месиен, един от най-великите експресионисти в музиката: „Очаквайки ме, майка ми има поетическо предчувствие. Аз дължа кариерата си на това лирично очакване. Именно майка ми ме поведе още преди раждането ми, към природата и изкуството. Тя го направи с поетични термини – като поет, а аз го изразих по-късно в музика.” Оливие Месиен е и страстен орнитолог, изследовател на птичите гласове и страстен почитател на природата, която той счита за Божествена. Колко малко майки си дават сметка, че именно техните МИСЛИ преди и по време на бременността буквално създават бъдещето на техните деца.
Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка се колебае до последно дали да абортира или не. Медицината отдавна отрече, че децата не помнят тези чувства на „чакащия смъртната присъда затворник”. И сега целта на много психотерапии е да се справят с последиците от това тежко преживяване за тези, които все пак са оцелели по благоговение на мисълта на собствените си майки.
Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка е забременяла, защото е искала да накара по този начин баща му да се ожени за нея по една или друга причина. Бъдещето бебе вече ЗНАЕ, че е средство и приема тази мисъл за свое верую.
Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка не знае кой е бащата и забременява случайно сред многобройни връзки. Когато разбира тя обикновено изпада в ужас, как ще отгледа детето, дори и да не мисли за аборт. Бебето още от първия миг вече ЗНАЕ, че е тежест и страда.
Страшно е да се помисли, какво се случва с дете, чиято майка мисли да го остави за осиновяване, или която се превръща в утроба за създаване на деца, които ще бъдат продадени. Тези бебетата ЗНАЯТ и страдат.
Страшно е да се помисли и за онези свръхамбициозни майки, които имат дете просто, защото биологичния им часовник тиктака и трябва да свършат до 43 години и тази „работа”, а после търсят бавачки и всякакъв друг персонал, който да замести любовта им, защото бебетата ЗНАЯТ, че са част от престиж и кариера и страдат.
Страшно е да се помисли за онези майки, които са си наумили да имат точно момче или момиче и свързват мислите си по време на бременността постоянно с един от двата пола. След това са силно разочаровани, че мечтата им не се сбъднала. Бебето ЗНАЕ това и не иска да бъде разочарование. Така момиченцата започват да искат да са момченца и обратното.
Страшно е да се помисли, какво се случва и с бебетата на малтретирани, нагрубявани, обиждани и отхвърляни жени, особено ако това е дело на най-близките им хора – мъж, родители, роднини. Поради свръхдълбоката връзка майка-дете, това е все едно да малтретираш, унижаваш и отхвърляш собственото си дете /това не разбират бащата и роднините/, което още от първите си мигове ЗНАЕ, че някой не го желае.
Страшно е да се помисли, колко страшно се отразяват страховете и притесненията на майките върху формиращата се психика на зародиша. По тази причина в пренаталната медицина вече се говори и за пренатално възпитание, защото става ясно, е дори неутралното поведение към бъдещето бебе е погрешно, защото показва безразличие.
Бременните жени не само, че трябва да имат спокойствие и ведра обстановка около себе си, не само трябва да се хранят и движат правилно, но те вече трябва съвсем целенасочено да комуникират с детето от първия момент, в който научат за него, а даже и преди това. Защото се оказва, че то РАЗБИРА.
В този смисъл бременните жени вече не слушат просто музика, те слушат заедно с бебето и така формират първите му вкусове, научават го на вдъхновение и радост от изкуството. Замислете се за ужасните поражения, ако майката си слуша редовно чалга.
Бремените жени, каквото и да говорят и с когото и да говорят, посвещават в разговора и бебето. По интонацията, по чувствата и по реакциите то РАЗБИРА за какво става въпрос. Затова, когато майката е ядосана, бебето вече е уплашено..., а когато и тя е уплашена, то е направо ужасено и това усещане е крайно силно, защото то го чувства цялостно и без логически защити.
Затова първите месеци преди и след раждането са най-важните и най-отговорните за бъдещето на един човек. В този период майката трябва да знае, че с всяка своя мисъл и чувство тя буквално гради живота на своето дете. Поради свръхдълбоката връзка майка-дете, която се освобождава физически и етерно чак докъм 21-та година, е абсурдно при отглеждането на децата да се разчита на различни социални институции, освен при наличие на някаква загуба. Даването на малко дете на детска ясла на една или две годинки, когато то няма изградено чувство нито за време, нито за пространство, остава в него единствено чувството, че е изхвърлено някъде си за неопределено време, при непознати и не толкова любящи хора. А щом е изхвърлено, значи не е желано, а щом не е желано, значи не е обичано достатъчно. И това, че децата свикват с това безумие, съвсем не означава, че им харесва и не са дълбоко наранени. Аз лично не познавам дете до 5 годишна възраст, което да става сутрин ентусиазирано, че ще ходи на детска градина, а такива до 3 годишна възраст просто не съществуват. Да не говорим за болестите, които са неизбежви и постоянни при над 90% от посещаващите детски градини. Същевременно всички са наясно, че до 5-тата година имунитетът не е изграден докрай и това в съчетание със стреса е очевидната причина за проблемите. А болно дете е детето, на което в определения момент му липсва достатъчно любов и защита.
И когато се говори толкова активно за някаква еманципация с мъжете, е добре например да се прочете биографията на самата Маргарет Тачър, където тя описва как сама отглежда двамата си сина, стоейки си вкъщи 11 години, до момента, в който те не стават големи. Не ги изпраща на детска градина и всеки ден пазарува и им готви сама. Е, преди това е завършила химия в Кембридж, а след това става и министър-председател на Англия. Не е невъзможно.
Проблемът е, че еманципацията /освобождаването от старите схващания/ трябва да се насочи в съвсем друга посока. Тя трябва да се случи първо в главите на майките, за да стане реалност и на физичическия свят. И еманципация не трябва да значи равенство с мъжете в техния свят, а равенство привличането на мъжете в женския свят и къв най-важната дейност. Защото да отгледаш истински човек: спокоен, интелигентен, истински творец и мислител е най-трудното нещо на света. Децата са най-сложните и непредсказуеми същества, контактът с тях е контактът с формиращия се човешки интелект, а не с машина. Всяка грешка се заплаща скъпо. И тази задача е поверена неслучайно точно на жените, на майките, защото те са символ на любовта. В този смисъл мъжете трябва да се еманципират също към процеса на обучение, защото те са не по-малко важен фактор и тяхното съпричастие прави ролята на майката най-цялостно. От жените обаче зависи те да наложат това мнение. В този смисъл ние като жени не оправдаваме ли чрез мними амбиции мързела си, гордостта си, а и фактът че да изграждаш и учиш качествено едно дете, а не да го „гледаш”, нито да го „пазиш”, е толкова трудно и ангажирищо. Затова се изисква 24-часови усилия в продължение на поне на 5 години; много творчество, ежесекундна мисъл, артистичност, способност да се говори и общува, умение да се представя света в най-добра светлина без викове, крясъци, нерви, критики и крайно отегчение от тази толкова второстепенна роля. Това е начинание за много търпение, висок интелект и безкрайна любов, които могат да имат само най-силните. Това е призванието на голям учител, възпитател и лечител. Иначе сълзите и разочарованията ще са винаги неизбежни.
Изграждането на детето е преди всичко ПРИЗВАНИЕ на майката и затова от нейната първоначална мисъл и любов зависи и просперитета на цялата цивилизация. Защото, ако има нещастни, уплашени, болни, груби и престъпни хора, то това не е само вследствие на средата и гените, това е и мисълта на техните майки, а преди това на по-предишните и на по-предишните и т.н. и т.н. назад във времето. Майките именно са вложили волно или не, с или без чуждо съдействие, от пресметливост, глупост или гордост - страх, болка, вина, корист, високомерие и омраза в сърцата на собствените си деца.
Ако майките не вярват и не отстояват, че вършат най-важното нещо в света, няма кой друг да повярва в това. Но когато самите жени не кърмят децата си, оставят ги на институции и бавачки за отглеждане и възпитание, купуват им готови храни и самите те учат дъщерите и синовете си, че майчинството е нещо, за което едва ли не държавата е отговорна, че това е начинание, което трябва максимално да се отлага във времето или че парите решават някои неща, това вече е мисъл с ужасни последствия за всички. Тя създава егоистични, алчни и глупави хора.
Може е би е крайно време МАЙЧИНСТВОТО като Изкуството на съграждане на мислещи, свободни и любящи хора да бъде истински ЕМАНЦИПИРАНО, както от самите жени, така и от мъжете и от държавата като цяло. В този смисъл защо в училище няма предмет, който да се изучава през цялото 12 годишно обучение и той да се нарича „Изкуството да станем родители”. А може би на властващите им е по-изгодно за най-естественото нещо на света да не знаем почти нищо и да го слагаме в края на редицата от важните неща в живота, за което да се дават помощи, сякаш е процес на някаква недоимъчност.
