Тъжно е това, което се случва в страната ни. И е тъжно, че все повече си мисля колко много искам да я напусна. Господин Борисов, пише Ви един млад човек. Не Ви ли става някак мъчно от факта, че “бъдещата България” изтича през Терминал-2? Защото аз и Вие живеем в паралелни реалности, господин премиер. В моята няма място за Вас, а аз не искам да бъда част от Вашата.
Истината се крие в най-простите неща.
"Честит 8 декември на всички студенти! Бъдете здрави, независими и целеустремени. Бъдете отговорни, пазете се и нека служите за пример. В условията на пандемия всички полагаме повече усилия. Днес повече от всякога имаме нужда от достойни и образовани хора. Вие сте бъдещата България и от Вас зависи да я съхраним - с традиции, ценности, морал, но също и да я развием като една модерна европейска държава".
Искате неща, които не могат да се случат в моята България, господин Борисов.
Защото тук здравната система от години плаче за реформа и сега берем плодовете от липсата й.Защото здравето се превърна в бизнес, болниците - в търговски дружества. Младите лекари ги няма тук. Студентите по медицина хващат куфара, оставят близки и отиват там, където системата няма да им обещае мизерна заплата и ненормални условия на труд.
Искате да сме целеустремени, господин премиер. Но тук нямаме почва за развитие. Защото колкото и заводи и магистрали да покажете през своя джип, те няма да реформират образованието.
За едно сме съгласни - ние сме бъдещата България. И от нас зависи тя да остане в пределите на държавата ни. Но в нашето бъдеще Вие нямате място.
Джесика Вълчева, 25 г.
