Бизнесът трябва да се фокусира върху засилването на търсенето сред потребителите като единствена реална мярка за справяне с кризата. Затова трябва да се намали ДДС-то на храните и лекарствата. Това предлага икономистът Румен Гълъбинов. Той сподели идеята си за справяне с кризата:
Почти всички икономисти имат различна визия и подход за възстановяване на икономиката на България от кризата, която причинява Ковид-19. Сега е моментът, в който трябва да стимулираме търсенето повече, отколкото фактическото потребление. Сривът на търсенето се породи от локдауна на глобално ниво, от рестрикциите за пътувания, от страха на хората и социалното изолиране, пред което сме изправени всекидневно.
В резултат на това, компаниите занижават и своята производителност. Под 1/3 от общото търсене се реализира като реално потребление. Останалото отива в акцизи, данъци, осигуровки и субсидии и др. Икономика на глобално ниво не може да поема вълната от новата структурна безработица. С оглед на горе изложеното бизнесът трябва да се фокусира върху засилването на търсенето сред потребителите като единствена реална мярка за справяне с кризата. По-засиленото търсене ще върне в икономиката пари за държавата и бизнеса. Например, е редно да се намали ДДС-то не само на храни в ресторантите, но ни на такива в хранителни магазини, за да може да се стимулират хората да пазаруват повече.
Също така да се намали ДДС на лекарства, тъй като аптеките и хранителни магазини са основните обекти където се генерира най-засилено потребление. Друга мярка е да се предоставят ваучери за пазаруване, които да стимулират увеличаване на покупателната стойност. По този начин сумите от ваучери ще се върнат отново в производителите, които от своя страна ще внасят средства и в държавата. Възстановяването на икономиката ще е бавен и продължителен процес, в който трябва да вземат участие всички групи, от краен потребител, до производител и не на последно място държавата.
Мисля си, че връзката между управлението на държавата и ковид кризата сама по себе си дава ефекти, включително икономически. Няма как да е без последици, във всяко отношение, дори не само в икономиката. Някои от икономическите последици вече са факт, като например:
- нарастване на безработицата;
- голяма част от свободните професии остават без доходи;
- нараства броя на фирмите, които изпадат в неплатежоспособност;
- значителен спад на преките инвестиции;
- значителен спад на парите, идващи от българите в чужбина;
- спад на износа, както към държавите от ЕС, така и към други страни.
