ВЛАКЪТ, КОЙТО ПРЕМАЗВА По едно време в Ловеч живеех съвсем близо до жп линията. Бях научил разписанията на влаковете наизуст. Двайсет и четири часа тези влакове идваха и си заминаваха, минаваха под носа ми, влизаха и в стаята даже.
С момчетата от квартала понякога слагахме стотинки на линията и като минеха вагоните, от стотинките оставаше пихтия – жълта пихтия от сплескани стотинки. Бяха ни интересни тези сплескани стотинки, пареха в ръцете ни и ние ги разглеждахме. Виждахме как за секунди от нещо става нищо, как за миг от стотинките стават тенекийки.
Точно така – като сплескана на пихтия стотинка, се чувствам сега.
А влакът е Ковид 19, разбира се. Пристигнал е по разписание и мачка, мачка, мачка...
Ковид влакът удрял сърцето, бъбреците, нервната система, опасен бил при диабет, при астма, при болести по дробовете, при кашлици, хреми, раздели и влюбвания. Най-вече при уволнявания и съкращения.
Ковид мачкал възрастни хора, не подминавал средната възраст, че и младите и така нататък.
Този Влак мачка всичко – училища, гари и аерогари, университети, театри, кина, кафенета, паркове, планини и реки, морета и океани.
Влакът на Ковида може да те изненада в гръб, ако прегърнеш близките си за Коледа, ако отидеш да видиш майка си и баща си на село, ако не слушаш Кантарджиев и Кунчев, ако не трепериш в асансьора от комшията, който киха от страх.
Лично аз по-страшно време за мачкане на хора не съм виждал, не съм си и представял даже. Не съм си и помислял, че този страх от Влака на премазването може да пристига от чешми и тоалетни казанчета, от телевизии и радиа, от рола с тоалетна хартия и вестници, от хладилници, фризери и от Северния полюс.
Сега вече не живея в Ловеч, а в София. И пак покрай блока ми минаваше влак, но го закриха. Закриха теснолинейката за гара Пионер и тя сега бавно обрасва с бурени, шипки и идеи.
Иначе по цял ден щях да седя край нея и да слагам стотинки за премазване, докато ми свършат и силите, и нервите, и живота.
Николай Милчев, Фейсбук
