Вредите от препиването и махмурлука са известни. Също и начините да се докараш до това състояние. Има обаче и нещо полезно, което понякога води до философски открития и правилни действия. Става дума за изтрезняването. Сложен процес, но винаги зареден с оптимизъм.
Отминалият студентски празник и днешния махмурлук на немалък брой участници в него е добър повод да поразсъждаваме по темата.
Оставям настрана изтърканите, милозливи, укорителни, насърчителни, кахърни, емоционални и досадни загрижености от сорта на: Празнувайте, но бъдете умни и отговорни – вие сте бъдещето на България. От такива съвети човек може да получи позиви за повръщане преди да е ударил и едно питие… Разбира се никой не ги спазва. Няма статистика за изпития алкохол и родените след 9 месеца деца, но пораженията и последиците са факт. Но една друга статистика, свързана със студентите, е все по-тревожна. Техният брой намалява заради демографската криза и защото много млади хора заминават по света да търсят образование и работа. Над 35 000 медици не достигат в здравеопазването. В същото време вузовете вече са 53, което е пълен абсурд при силно оредяло население. Това от своя страна смъква драстично качеството на образованието. Всеки може да си купи или "изкара" диплома за висше образование много лесно. Калинките в коридорите на властта са доказателство. Което води от своя страна до лошо управление. Немалко университети съществуват заради таксите и усвояването на пари. Лобизъм и бизнес. Тройкаджии учат по елитни специалности, а някъде дори отмениха приемните изпити. Историята не помни подобно пропадане.
Но да се върнем към празника. Купонджиите по традиция вярват, че са безсмъртни. Дават всичко от себе си, а на сутринта идва главоболието и гаденето. Защо се напих като кирка?! – се превръща в екзистенциален въпрос. През мъглата на алкохолните изпарения човек започва да търси отговорите. Действителността безпардонно се изправя пред него и намирането на място в нея се оказва истинско изпитание. Денят на предалата те памет. Денят на първите равносметки.
Днес много млади хора ще научат този урок. Човек може да мечтае за космоса, да строи небостъргачи, да е виртуоз в операционната и пр., но преди това трябва да осъзнае, че пътят към всяка мечта и дори средносрочен план е пълен с капани. За да промениш живота си, трябва да подредиш мислите в главата си, - поучавал Джими Хендрикс, но сам не е успя да стори това… Всеки млад човек трябва да опита. Длъжен е да опита.
Оставете се опитайте да извлечете някаква полза от махмурлука, колкото й усилия да ви струва това. По-мъдри може да не станете, но ще схванете, че с фойерверки не се печелят битки и войни. Трябват барут, сърце и верни другари. Само това да осъзнае човек - много е.
Народ сме, чиято история нерядко е писана след юнашки запои, вместо на трезва глава. Резултатът е това, което сме днес и то не е за харесване. Опиянението от мечтите за демокрация преди 30 ни вкара в махурлук, от който все още се лекуваме. Препихме с менте политически алкохол. Няколко пъти се опитахме да изтрезнеем на протести срещу статуквото, но грешката бе, че разчитахме на фойерверки. Това лято и есен - пак същата слабост. Което позволи на свинемодела да ни третира като обитатели на кочина и до този момент.
8 декември мина. Време е за изтрезняване - във всякакъв смисъл. Не оставяйте барута да се намокри и не се подвеждайте по обещанията на властта.
Борис Петков
