Дойде редът на Байден. Най-накрая дойде времето за основна реформа на разпадащите се американски разузнавателни служби за сигурност, които би трябвало да са основата на сътрудничеството и ефективността на американската външна политика.
В новата ера на Байден, отношението към международните партньори не може и няма да бъде Тръмповото „първо ще ви използваме и после ще ви хвърлим на вълците“ , както съм заявявала преди – също и в Ню Йорк Таймс и Евронюз.
Разузнавателните служби като ЦРУ и ФБР са фундаментът на международното сътрудничество в събирането и споделянето на информация в тази сфера. Те са рамката. Ако трансатлантическите отношения ще тръгнат към оправяне в ерата на Байден, то американският репресивен апарат ще трябва да мине през основен преглед, дискусия и реформа. Това трябва да бъде сред основните приоритети на Байден, влизайки в Овалния офис след няколко седмици.
Преждевременното уволнение на директора на ФБР, Джеймс Коми, през 2017 показа на американското общество и на света, че американският президент има властта да изхвърли шефа на ФБР в момента, в който се разбере, че директорът на ФБР разследва самия президент. И никой не може да направи нищо. Същото се отнася за върховния прокурор на САЩ – процесът по назначаването и уволнението на Министърът на Правосъдието също трябва да премине през реформа и трансформация, в светлината на представянето на Бил Бар като един от най-верните миньони на Тръмп, който успя да запази мястото си точно, защото години наред предпазваше Тръмп от правосъдието.
Процесът по назначаване и уволнение на шефовете на агенциите трябва да бъде усложнен с повече стъпки, като това да има повече от един кандидат номиниран за главния пост на агенция, като Конгресът и/или Сенатът трябва да проведе отворена дискусия за квалификацията и годността на няколко кандидати (а не дискусия само на един кандидат, както е сега) и после да потвърди избрания кандидат в процес, в който участват и президентът и Конгресът/Сенатът. Уволнението на шефовете на ключови агенции като ФБР или ЦРУ също трябва да е процес по-сложен от прост авторитарен импулс, както беше при Тръмп. Конгресът и/или Сенатът трябва да имат роля и на този етап, като например да прегледат списък от причини за негодност или неправомерно/престъпно поведение от страна на шефът на агенцията. „Защото ме разследва“ не може да бъде причина за уволнение на директора на ФБР и със сигурност не би минало като аргумент пред Конгреса/Сената, ако те имаха думата в такъв момент.
Почтеността на американските разузнавателни служби за сигурност не може да се остави на произвола на личното достойнство на заемащия длъжността. Не трябва да се свежда до личностните разлики между Коми/Рей или Хаспел/Морел, за да сме сигурни, че тези агенции няма да се превърнат в тъмната ръка на президента. Достойнството и почтеността на институцията не могат да бъдат оставени на милостта на личностната почтеност. Както сравненията по-горе показват, когато е така, шансът е някъде около 50 на 50.
Някой като Доналд Тръмп може да се върне отново след четири години. Ако системата за назначаване и уволнение на шефовете на агенции не се промени, ще гледаме епизода на ФБР през 2017 наново.
Нуждата от реформа след всека Републиканска администрация е циклична и е продукт на състоянието, в което Републиканските президенти оставят американския репресивен апарат.
Към края на ерата Буш през 2007, американското общество беше изправено пред необходимостта за реформа и цялостен преглед на употребата от страна на правителството на военни контактори – тема, която беше обект на множество проектозакони, по които и аз работех, подпомагайки и съветвайки кабинета на Сенатор Обама, което включваше и въвеждане на изменения в законите за правилата за използване на сила. Нео-консерваторската версия на „Исус Христос на стероиди“ остави своя отпечатък върху начина, по който Администрацията на Буш беше разтегнала и разяла американския апарат за сигурност. Ерата на Буш беше времето, когато военните контактори и правителствените агенции, които ги наемаха, търчаха разпасани насам-натам за сметка на американския данъкоплатец. Това бяха темите, по които работех и с Комисията на Конгреса за военните сили и Под-комисията за надзор и разследване за доклад през 2007.
Ерата на Буш беше и времето, когато американските военни контактори срамяха американското правителство с престъпления свързани с трафика на хора – тема, по която помогнах американското правителство да направи прогрес за първи път, чрез пряко ангажиране на индустрията, в партньорство с водещите лидери по темата за трафик на хора в Конгреса, Конгресменът Смит и кандидатът за президент по това време Сенаторът Браунбак, както и с Държавния Департамент, Пентагона и Департамента по правосъдие.
Ерата на Буш беше и ерата на изтезанията във войната срещу тероризма. Изтезанията и полетите на ЦРУ бяха огледало на това, в което се беше превърнала американската демокрация. Бях на 2 метра от Републиканския Конгесмен Робакър, когато по средата на изслушване в Конгреса, той изрече скандалната си реплика, че се надява тези, които са срещу изтезанията на американското правителство, самите те да бъдат изтезавани заедно със семействата си. Естествено, аз бях от другата страна на дебата, като бях работила за Председателя на Под-комисията в Конгреса за международни организации и човешки права, Конгресмена Бил Делахънт, който председателстваше по време на скандалното изслушване.
Абсолютната международна забрана над изтезанията, за която писах и в Правния журнал по човешки права на Есекс през 2011 с подкрепа от Специалния Комисар на ООН за изтезанията, всъщност беше тема на отворен дебат в американското общество по време на Буш. Когато ново-избраният Вице-президент на САЩ, Камала Харис се беше противопоставила на потвърждаването на кандидата на Тръмп, Джина Хаспел като новия директор на ЦРУ през 2018, въз основа на участието на Хаспел в изтезания, това всъщност беше силен писък от страна на Демократите към американското общество, че дните на изтезанията на Буш трябваше да са свършили вече. Отдавна. В момента, дните на Джина Хаспел като директор на ЦРУ са преброени, тъй като Администрацията Байден-Харис така или иначе веднага щеше да махне Хаспел.
В края на всеки един цикъл, американската система трябва да се погледне и да направи честна дискусия за репресивния си апарат. Новата ера на Байден ще отвори цяла една дискусия за функционирането на агенции като ФБР, ЦРУ и полицията. Нови структури ще се появят за сметка на стари методи и прийоми, които ще бъдат публично дискутирани и отречени – точно както в края на ерата Буш.
Автоматичният метод за справяне с политически опоненти не може да бъде да им се отвори веднага разследване за тероризъм или шпионство. Американските агенции много скоро ще трябва да отговарят на въпроси за това как се отнасят с тези , които защитават медийната свобода по света или с тези, които се обявяват открито срещу институционализирания расизъм в американските право-прилагащи агенции като полицията и ФБР.
Още през 2013, предупредих пред списанието Икономист за опасността от контрола на разузнавателните служби върху медиите. А точно това правеха американските агенции част от репресивния апарат по време на периода Тръмп. Как да се промени това мислене и процедурите, които го позволяват, ще бъде предмет на реформа, която ще се води от Администрацията на Байден.
Американските служби са обсебени от фалшифициране на американските избори, защото много добре знаят какво те самите правят, за да фалшифицират избори и да срутят правителства в други държави. Това е още една тема, която американското общество ще трябва да погледне в очите, ако Америка иска да проведе честна дискусия за предотвратяването на незаконно вмешателство в американските избори.
Американският репресивен апарат скоро също ще проведе дискусия за използването на дронове срещу цивилни, критици на властта и податели на сигнали (whistleblowers). Сега е времето също така ФБР и ЦРУ да се отърват от стари и очевидни техники на разследване,които просто забавят или провалят ефективността на разследвания, водени от агенциите.
Американските разузнаватели структури за сигурност много скоро ще претърпят най-голямата реформа в модерната си история. Времето за това е дошло.
Ивета Чернева, Modern Diplomacy
Ивета Чернева е автор, международен коментатор и активист за човешки права. Последната й книга е Амазон-бестселърът „Тръмп, европейската сигурност и Турция“. Чернева е сред топ финалистите за Специален комисар на ООН за свободата на словото през 2020.
