Предложението на управляващите за прокурор, който да разследва главния прокурор, е писано на коляно, подобно на проекта за нова конституция. От него лъха тяхната безпомощност. Това каза пред Фрог нюз адвокат Емил Георгиев от „Правосъдие за всеки“. Ето какво още допълни той по темата:
Считам, че е възможно това законодателно предложение да бъде прието. Отделен е въпросът какъв е смисълът от него и доколко ще бъде ефективно. От формална страна, доколко ще бъде в изпълнение на препоръките на Венецианската комисия, на Съвета на Европа и разбира се на последния мониторингов доклад на ЕК. Мисля, че няма да бъде нито в изпълнение на препоръките, нито ще постигне ефекта, който е заложен в препоръките.
Считаме, че това е много прибързана стъпка с предложение, писано на коляно по начин, много подобен на т. нар. проект за нова конституция. Това не е сериозно и си личи, че е писано с оглед на предстоящото отваряне на темата за върховенство на закона. Предполагам, че за нашите управляващи е много важно да могат да покажат този законопроект и да кажат: „Вижте, ние отговаряме, правим нещо“. Това за мен е отбиване на номер“.
На въпрос дали предложението не се прави само, за да създаде допълнителен шум, той обясни: „С тази тема е ангажирана по-малка част от обществото, която отдавна е активна и винаги взима отношение по темата правосъдие. Разбира се тя ще бъде съществена за цялото общество, макар и неосъзнато от неговата по-голяма част. Все пак е важно да се каже, че от летните протести насам се създаде една по-силна чувствителност на по-голям брой хора, свързана с правосъдие и главен прокурор. И това бе установено многократно от социологически изследвания, проведени от различни агенции. Така, че те не могат да бъдат упрекнати в някаква пристрастност към темата и съответния резултат. Аз си обяснявам тази дейност не толкова със създаване на допълнителен шум, колкото с отчаян по своя характер опит да се демонстрира някаква дейност, най-вече пред Европа.
От предложението, както е направено, лъха безпомощността на управляващите наистина да се ангажират по-сериозно с темата за главния прокурор. И очевидно този изчерпан парламент, няма да може да постигне някакво по-добро предложение. Считам, че това е наистина техният максимум. Те са се опитвали да вървят по препоръките, от една страна. А от друга в никакъв случай да не застрашат позицията на главния прокурор. Тук имам предвид длъжността „главен прокурор“, а не конкретно настоящия титуляр Иван Гешев. Това, което те предвиждат, е в полза на всеки, който би бил главен прокурор.
Не съм следил през последните дни реакциите на онези, които се обявяват за опозиция в парламента. Не зная как те реагират. При последното изслушване на главния прокурор, няколко депутати от БСП показаха по-силна активност и бяха относително подготвени с въпроси. Но една истинска опозиция, която се готви усилено за участие на предстоящите парламентарни избори, би трябвало в изключително успешен порядък да представи своето алтернативно виждане на алтернативен законодателен проект как да бъде уредена тази длъжност- прокурор за разследване на главния прокурор. Всички онези, които по някакъв начин се опитваха и продължават да се опитват да черпят легитимност от протестите от тази година, би трябвало да реагират на този закон за изменение и допълнение на НПК и да кажат: „Това не става, но ето кое би станало!“.
От „Правосъдие за всеки“ още през лятото тази година заявихме, че всичко, което е свързано със запазването на длъжността „главен прокурор“, е чисто козметично. Ние поддържаме позицията си, че тази длъжност следва да отпадне. Тя трябва да бъде премахната в българския конституционен правен ред. Следваме логиката, че към всеки съд има и прокуратура. В един момент главен прокурор би трябвало да съответства на главен съдия, какъвто няма. Така, че той се явява над съдебната власт, макар и бидейки част от тази власт. По-смели конституционни съдии биха могли да разгледат този въпрос, ако бъдат сезирани.
Считаме, че усилията следва да бъдат насочени в тази посока. На първо място следва да се изготви задълбочен анализ на цялостния принос на длъжността „главен прокурор“ от 1991 година насам и то без да го обвързваме с личността. Да видим по какви дела основно поддържа обвинения, каква политика и какъв принос и антипринос има. Мисля, че второто би надделяло.
Тази оценка би трябвало да послужи или като аргумент за запазване на тази позиция или обратното тя да послужи за неговото премахване заради непостигане, например, на резултат или за отпушване на системата. Т. е на изваждане на системата от захвата на главния прокурор, в който тя се намира. Ние продължаваме, разбира се, да поддържаме и другите свои искани като отмяната на специализираните наказателни съдилища, въвеждане на обща обжалваемост на всички прокурорски актове пред съда и създаването на два отделни органа към ВСС, в който преобладаваща роля да имат не политическите членове, както и отделянето на прокуратурата в свой собствен съвет.
Катя Илиева
