Общоизвестен факт е, че данък ”обществено мнение” не плащам. И винаги съм на мнение, че по-добре черна овца, а най-добре лъвица, отколкото блееща в общия хор на стадото.
Изумена съм колко са малко хората, които разбират същността ми. Славата всъщност не ме привлича, детската ми мечта не е да съм инфлуенсър в някакви социални мрежи. Търговски и политически лични цели не търся. Защото кеф цена няма, а свободата ухае прекрасно....
Преди два дена насметох Кремена Халваджиян, защото сметнах, че това, което е казала, е извън границите на възпитанието и уважението към другите. Нищо повече. Вчера казах на МОЯ профил мнението си за "капичването" на първите опитни зайчета за ваксинирането. И с потрес разбирам, че повечето хора приемат всичкото това тооооолкова сериозно и търсят под вола теле. Например аз мога да ви дръпна една реч и на латински /е, не перфектен и пълна с грешки, но мога/, мога да ви пиша на високопарен стил толкова дълго, че да се почувствате наистина комплексирани. Но смятам, че фейсбук не е нито съда, нито официално събитие или семинар, на който трябва да се ползва такъв стил. А българският език е богат и наситен с думи, които са интересни и изразяват цялата му красота. Деленето на "градски" и "селски" думи показва единствено комплекса за малоценност на пишещият. Затова аз не се срамувам да използвам разговорни и дори "селски" думи, защото не се чувствам длъжна да доказвам превъзходство над никого, а и целта ми е да се забавлявам и да изказвам мнение, а не да влезя в годишниците за литературни награди.
Всички мои публикации са израз единствено и само на ГРАЖДАНСКАТА МИ ПОЗИЦИЯ. Както би трябвало да го правите и вие. Защото многократно съм казвала, че партийната система в този й вид е прогнила и компрометирана. Затова и не се напъвам да ставам политик. Всеки трябва да си знае мястото. А моето място е в гражданското общество. Каквото трябва да имаме. Докато всеки български гражданин се научи да участва в управлението - не с допитвания /ех, каква хубава думичка е "референдум", "консенсус" и т.н., чувствате ли се вече интелигентни?/, а със становище и то обосновано по всеки един аспект по управлението на държавата и проблемите на обществото.
Аз съм част от народа. Не "народен" човек. А една българка, която изразява своето мнение. Не заради амбиции или слава или пари. Заради удоволствието да си позволя свободата да го направя. Заради непримиримостта ми с ежедневността на злото /цитат от една страхотна лекция на покойния доц. Кристиян Таков/. Заради това, че няма да допусна нито един простак да го подмина с мълчание, а образно казано, ще го направя с права лопата! Заради това, че няма да се примиря с вашето примирение, защото сте част от моя народ. Заради това, че се чувствам горда българка, потомка на велики мъже и жени, които са изградили тази България и които са предпочитали да загубят глававта си, но не и свободата си. Заради това, че свободата е най-важното нещо, а аз не искам да ви виждам роби. Заради това, че е гражданско право и задължение да посочвам недъзите на управлението и да предлагам и решения /да, и такива има, въпреки че ги четете много по-рядко от сензационните оплювания на мутрите/. Заради това, че в България има много предатели и овце, но в България има и страхотни и смели мъже и жени, които нито за миг не престават да се борят за всички нас.
Безгрешните - продължавайте да хвърляте камъни, от които да си направим крепост, от която ще продължим да водим битката. И заради вас!
Елена Гунчева
