С 1% за две години са се увеличили функционално неграмотните младежи у нас. Учениците на 15-годишна възраст, които могат да анализират, осмислят и решат проблеми в многообразни ситуации са еда 53%. Това означава, че функционално неграмотните към днешна дата в България са 47%. За сравнение, според данните на PISA за 2018 г. те са били 46%.
Проблемът с функционалната грамотност сред тийнейджърите в България съществува от години. В последния мониторингов доклад на “Образование 2030” те се потвърждават.
“Неуспехът от образователните политики да гарантират равен достъп до качествено образование се вижда ясно и в резултатите от PISA 2018”, се посочва още в доклада.
България е единствената държава, участваща в PISA 2018,
при която „пропастта“ в постиженията на учениците с
най-нисък и най-висок социално-икономически статус намалява. Това обаче не се дължи на повишаване на резултатите
на учениците с тежък статус – а на намаляването на резултатите на тези с най-привилегирован произход
Увеличава се делът на учениците, които не покриват базисните компетентности по четене, математика и природни
науки – от 40% през 2015 г. до 46% през 2020 г.
Предприетите от 2016 г. насам мерки имаха за цел образованието да премине към компетентностен подход на обучение. В ЗПУО беше заложено очакването, че девет ключови компетентности ще бъдат развивани чрез общообразователната подготовка. Сред тях са компетентности в областта на българския и чуждия език, математиката, дигиталната грамотност, умения за учене, социални и граждански компетентности и др.
Всичко това трябваше да даде отражение и върху промените в учебните програми, формата на матурите и националните външни оценявания, подготовката на учителите, методите на преподаване и редица други аспекти на училищното образование.
Проучванията, които Образование България 203011 проведе, обаче показаха, че няколко години след приемането на ЗПУО ключовите компетентности присъстват само формално в обучението на учениците, но реално не се развиват ефективно в класната стая.
Една от препоръките в доклада е да се обърне внимание на подготовката на учителите в университетите и в рамките на продължаващата квалификация.
Още една притеснителна тенденция се посочва в доклада: През 2019/2020 г. се наблюдават едни от най-ниските нива на
записване на деца в детска градина за последните 10 години – 78.7%.
