Михаела Филева с нов хит. Песента се казва „100 на 100“. Пред няколко медии „звездата“ скромно признава, че наистина става дума за хит. Бре, викаме си ние, група овехтели рокаджии, това ще да е продължение на традицията тази мома всеки път да вади хитове... И се червим, защото и Мадона не ги може чак така тия работи.
Рокаджиите, естествено, не разбират нищо от модерни поп произведения. Още сме на вълна Джими Пейдж, Джими Хендрикс, Ян Гилън, Робърт Плант, Дейвид Бауи, Джанис Джоплин, Ан Уилсън, Стиви Никс и пр. динозаври.
Но Филева, а и не само тя, е от българските мега звезди, които каквото и да пипнат – става хит. Преди дни едно друго кифле и то се появи с нов хит. Писала си го сама и го посветила на любимия си - снажен футболер. Човек се чуди: да се застреля или да емигрира... А може би да вземе пушката, като в онази песен на Джими Хендрикс и да потърси справедливост... Сашо и Деси по бТВ през ден представят някакви хипер, гранде звезди, които произвеждат хит след хит, както кокошки снасят яйца. Ще рече човек, че световната индустрия за песни-еднодневки се е преместила в България...
Да припомним: Хит е популярно музикално (или друго) произведение, заело първо място в хит парад. Хит е също музикално произведение, станало популярно и много слушано. Hit на английски означава удар, успех.
Как новото произведение на Филева се вмества в това определение, не се сещаме. Но да е жива и здрава. Ето какво е казал Ози Озбърн, един старец от позападналата група Black Sabbath за Лейди Гага: „Лейди Гага несъмнено е талантливо момиче и може би един ден ще стане новата Мадона. Но не забравяйте, че старата Мадона все още е в голяма игра. Фактът, че в момента мълчи, не означава нищо: веднага щом Мадона издаде нов албум и изнесе няколко концерта, преждевременните звезди може да угаснат. Дискът на Лейди Гага не е достатъчно добър, за да подлуди целия свят. Присъства обаче по всички телевизионни канали, във вестниците и в интернет - човек може да си помисли, че става дума за десет диска! Джъстин Бийбър е бебе с китара: по начина, по който я държи, е ясно, че той не знае как да използва това чудо... Трябва да сте по-скромни, деца! По наше време, ако не бяхте равни на Елвис във вокалите и Джими в свиренето на китара, вие не съществувахте. Днес пеете като моята котка и свирите на китара по същия начин!"
Може би ако Ози Озбърн бе имал щастието и късмета да чуе новия хит на Филева, сигурно щеше да отпише Мадона, а Лейди Гага да не я спомене въобще. Но само ние, българите, сме ощастливени да чуем, че нещо е станало хит, преди още да е чуто от публиката. А тя, публиката, е подложена на тежки изпитания да я облъчват с Филева и колеги и да я убеждават, че трябва да благодари за големия си късмет…
Ленард Коене писал песента „Hallelujah“ няколко години, а текстът избирал сред десетки стихотворения, като създал 80 варианта, преди да стигне до окончателния. Коен, обаче, явно не е бил гениален, колкото нашите изпълнители, въпреки че „Hallelujah“ е сред песните с най-много кавъри...
Ейми Уайнхаус получава първото признание на критиците 7 години след започване на музикалните си изяви. И въпреки успеха на първия си албум не е доволна! Сама признава това, драги български мегаедикаквиси.
В България поп музиката се развива и съществува по същия начин, по който съществува цялата държава. Няколко кръга държат монопола върху създаването, издаването, разпространяването и осребряването на поп продукцията. По какви критерии става това – пълна тайна. Важното е да имаш подкрепата на правилните хора. Това можеше да не ни засяга, ако не формулираше вкуса на аудиторията. За клубовете, баровете и дискотеките дори не споменаваме, защото там участниците са по списък, спускан от когото трябва. Това убива общата музикална култура, но на кой му пука. Хората не забелязват милионите, пищова и златните кюлчета на премиера в чекмеджето, та ще се занимават с поп бизнеса. Само че той убива още в зачатък естетичния вкус, който медиите би трябвало да възпитават у публиката. Особено неприятно това се отразява на децата, които са принудени да слушат елементарни песнички, продукт на елементарни и бездарни автори, изпълнени от елементарни и бездарни певци, представяни им за супер готини. Разбира се има изключения и точно те доказват проблема.
Песента на Михаела Филева „100 на 100“ не е хит. Но ще бъде пробутана на тийнейджърската аудитория и на непретенциозния потребител. Ще се излива шербет върху Филева, а тя дори може и да си повярва. Което е подло, защото се заблуждават и авторите, и публиката. Остава ни надеждата, че достъпът до световни и европейски образци дава възможност да се сравнява. С времето младите ще започнат да отсяват зърното от плявата. Но не всички. Някои ще останат на това ниво, защото е по-лесно, а и така диктува чалга моделът. Манипулиране чрез монопол върху медиите и пазара. Затова български музиканти от тези жанрове рядко са познати в света. За разлика от тези в жанра "класика", където не можеш да пробутваш нискоразрядните си „творчески“ нелепици.
Някои ще ни упрекнат, че не сме профи, за да даваме оценки, но сме слушатели. Както си казваме мнението за филми, книги, театрални спектакли - имаме право да го правим и за музикантите. "Хитът" на Михаела е 100 на 100 пълна боза и това го знаят всички, които са се накачулили на него. Всеки имащ се за творец, трябва да притежава и чувство за самооценка. Такава в случая липсва, което означава, че и думата "творец" е излишна. Сори.
И като стана дума за истински музиканти, не е лошо Филева и компания да чуят някое парче на ирландката Имелда Мей. Ще го чуем и ние за стотен път и ще открием поне 100 разлики...
Фрог нюз
