През последното денонощие в страната са регистрирани 3 075 нови случая на коронавирус при направени 8470 PCR теста. Положителните проби са 36,3% от изследваните с PCR тест.
Разпределението по области по настоящ адрес на лицата е, както следва: Благоевград - 106; Бургас - 377; Варна - 324; Велико Търново - 106; Видин - 13; Враца - 88; Габрово - 60; Добрич - 56; Кърджали - 17; Кюстендил - 34; Ловеч - 48; Монтана - 40; Пазарджик - 55; Перник - 54; Плевен - 90; Пловдив - 322; Разград - 42; Русе - 102; Силистра - 40; Сливен - 147; Смолян - 34; София област - 80; София (град) - 485; Стара Загора - 146; Търговище - 12; Хасково - 76; Шумен - 53; Ямбол - 68.
Починали са 122 души, с което общият им брой достигна 5 405, показват данните от Единния информационен портал.
Потвърдените случаи у нас вече са общо 174 568. Те са установени от 1 049 830 PCR теста.
Активните случаи са 93 931.
3154 души са излекувани за последното денонощие. Възстановилите се са общо 75 232.
7084 души са на лечение в болница, сред които 542 в интензивно отделение.
Здравна система под натиск: Разкриват още COVID легла в ямболско
Натискът върху болничната система в Ямбол продължава. Почти запълнени са леглата за болни от COVID-19 в областта. Разкриват се допълнителни 10 в “Свети Пантелеймон”.
Допълнителната тежест идва и от затварянето на COVID сектора на общинската болница в Елхово, предават от bTV.
Към момента 50 от 54 легла за лечение на неусложнени случаи на инфекцията са заети в това число и всички 7 интензивни легла. В частната болница „Св. Йоан Рилски“ и допълнителните легла са почти запълнени – 41 от общо 46.
В областната болница ще бъде преструктурирано вътрешното отделение с още 10 легла.
За последното денонощие в областта са установени 68 нови случая на инфекцията. Общият брой на заразените с коронавирус в ямболско от началото на епидемията вече е 2981.
Кметът на Плевен - с COVID-19
Кметът на Плевен Георг Спартански е заразен с коронавирус. Това съобщи самият той в личния си профил във Facebook.
Спартански е под карантина съгласно предписанията на здравните власти и започва лечението си. Към момента състоянието му е добро.
“Вярвам, че "и това ще мине", пожелавам го на всички, които боледуват в момента, а на всички останали - не се разболявайте, пазете се”, посочи Спартански.
Ако коронавирусът е върхът на айсберга, какво се крие под повърхността
Икономиката и Covid като че се противопоставят в общественото пространство през изминалите месеци. Така че, ако коронавирусът е върхът на айсберга, какво се крие под повърхността?
За другото лице на коронавируса, което води към безработица, а самата безработица причинява самоубийства, инфаркти, депресии.
За промяната в Кодекса на труда (приета на второ четене с 99 гласа "за", 55 "против" и без въздържали се), с която парламентът разреши възможността за двойно увеличаване на допустимия извънреден труд от 150 на 300 часа. Бъдещето не е ли в по-малкото работни часове за сметка на по-висока производителност?
Производителността на труда в България продължава да намалява през третото тримесечие на 2020 година, като брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает спада с 1,6% на годишна база, показват пък предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ).
Икономистът Румен Гълъбинов коментира темата в "Нашият ден":
"Напоследък доста се съсредоточихме в статистиките за смъртността, вследствие на Covid-19. Това порази изцяло държавите в ЕС. Разбира се, държавите, които имат добри здравни системи, висок БВП на глава от населението и силна социална политика, усетиха това по-слабо (например Дания е държавата с най-малко смъртни случаи на 100 хиляди души население). Това е тема за размисъл, че трябва да си подобрим здравната система и цялата организация на живота."
Слагането на пандемията под контрол е ключът за икономическото възстановяване от тази рецесия
"Всички макроикономически показатели – безработицата, спадането на БВП, инвестициите, износът – стават една зависима функция от здравната картина. Когато здравната картина се влошава, тези показатели спадат и обратното."
Икономиката занапред ще изглежда по различен начин отпреди Covid кризата
"Наблюдаваме едно масирано навлизане на високите технологии, на дигитализацията, на т.нар. "хоумофиси", на дистанционните услуги (работа от дистанция). Това предполага и едно по-свободно във времето работно време. И занапред всеки един от нас ще има възможност да работи значително по-освободено в денонощието от това да бъде фиксиран към някакъв работен ден и работни часове на място. В този смисъл аз по-скоро разглеждам това като възможност за всеки да си планира по-гъвкаво своето работно време, часовете за работа. Работният ден като такъв в рамките на един календарен ден вече е значително по-разкрепостен. Т.е. ние имаме възможност да работим на различни места за различно време и да си отчитаме съответно тази работа по един по-различен начин. Промяната не бива да се разглежда като някакво утежняващо обстоятелство."
Гълъбинов определи като неоснователни опасенията, че хората ще бъдат по-натоварени да работят повече за по-малко възнаграждение – "напротив, би могло в момента, ако се планира по далновиден начин работата ни, бихме могли да изкарваме и повече, стига правилно да си направим отчитането и графика на отработеното време."
Бъдещото – по-малко работни часове за сметка на по-висока производителност
"Това също би могло да се очаква като ефект, както и като цяло повдигане на факторната производителност. Все още факторната производителност се определя от основния фактор, който е човешкият. Въпреки че вървим към една компютризация, роботизация, цифровизация, все още човешкият фактор е от решаващо значение. Но все повече ще придобива значение и изкуственият интелект и навлизането на високите технологии, които ще способстват за увеличение на производителността като цяло, както и на ефективността на икономиката.
Учители не искат да се връщат в клас
Учители се противопоставят на връщането на децата в клас от началото на следващата година, каквото намерение изрази вчера просветният министър Красимир Вълчев.
Категорично несъгласие изразяват от обединението "Учители за безопасно образование". Според позицията им данните за развитието на пандемията в България в настоящия момент са песимистични и не предполагат възстановяване на присъствената форма на образование от 4 януари. Връщането в клас, по думите им, би довело до още по-обширно разпространение на заболяването.
COVID-19 няма да почива по празниците
Съюзът на българските автомобилисти и Български Червен кръст продължават със своята кампания за превенция на COVID-19.
СБА и БЧК обръщат внимание, че COVID-19 няма да почива по празниците. Главното действащо лице в кампанията – геройчето, призовава да не прекрачваме „червените линии“. То ни дава някои полезни съвети, за да пазим близките си по празниците.
Геройчето си остава вкъщи, когато има температура или други симптоми. То проветрява автомобила си често и го дезинфекцира след всяко пътуване. Съветва ни и да избягваме области с повишен брой заразени от COVID-19.
Екипите на СБА и БЧК вече проведоха първия етап на кампанията. В него тя бе насочена към ученици, които използват масовия градски транспорт за придвижване. Посланията достигнаха до над 100 000 ученици чрез различни канали. Синдикатът на българските учители също подкрепи усилията на двете организации.
Вторият етап на кампанията е насочен към шофьори и пътуващи по празниците. Той се осъществява със съдействието на Националното сдружение на автобусните превозвачи в България, верига бензиностанции ОМВ и медийната подкрепа на bTV Media Group, Радио Фокус и Дарик Радио.
Провеждането на кампанията в България е в партньорство с Международната автомобилна федерация ФИА и е част от общите усилия на ФИА и Международната федерация на Червения кръст за подкрепа на автомобилните клубове по света в борбата с коронавирус инфекцията.
Хлябът поскъпнал заради COVID-19
Цената на хляба в последните две седмици беше индексирана с средно с около 10 стотинки - това означава с около 5 стотинки на ден повече за един семеен бюджет за един хляб. Това заяви в сутрешния блок на БНТ Мариана Кукушева, председател на Националния браншови съюз на сладкарите и хлебарите.
Няма как да се направят прогнози за по-голямо поскъпване на цената на хляба, но поскъпването се дължи заради коронавируса, който затворил много сектори и освободил много голям финансов поток, обясни Кукушева.
За първи път от шест години насам цената на пшеницата е с по-високи показатели, което има добър резултат по отношение на нейното изкупуване. Това съответно цената на брашното, обясни Кукушева.
Тя посочи, че има покачване в редица други сектори в страната, но за хлебопроизводителите основно перо в себестойността на хляба е покачването на цената на човешкия труд.
Хлебопроизводството не е включено в никакви помощи за подпомагане от страна на държавата, изтъкна Кукушева.
Хлебопроизводителите не са затворени с нито една министерска заповед и продължават да работят на първа линия. Рискът, който носят работниците и с полагането на нощен и празничен труд, е релевантен на риска, който носят хората на първа линия, категорична бе тя.
"Хлябът няма субсидии и не се субисидира под никаква форма. Ние направихме индексация на човешкия труд и увеличихме цената на труда с толкова, колкото го направи държавата в държавната администрация - с 30%, но и това няма как да бъде поето от всеки един производител", отбеляза Кукушева.
Тя обясни, че когато светът е изправен пред тежки икономически кризи, няма как да се коментира цената на основен продукт с тренда на покачване на останалите сектори.
