Пълни с абсурди са българските учебници; трябва да ги пишат учители, обобщиха специалисти.
Какво учат децата в училище, дискутираха по БТВ.
Обяснение за "микротекст, "видове речево общуване", умения за интонационен анализ, пунктоационен анализ и всички видове синтактичен анализ трябва да може да прави един петокласник у нас според изискванията на учебниците. Във 2-ри клас по Музика в главата за Моцарт пък имало задача: "Имитирайте изпълнителите и диригента". В четвърти клас се давала сложна дефиниция за "митология".
Междупредметните връзки са много важни, защото така се прави надграждане и съпоставимост, обясни експертът С. Димитрова, гл. редактор на издателство "Просвета" по повод факта, че една и съща тема се явявала в повече дисциплини. Учебниците би трябвало да имат за автори и учители, но такава традиция у нас няма. Във Франция само учители ги пишели, стана ясно от разговора.
В материята трябва да се влиза през разказа, през историята, а не през сложната, тежка дефиниция, която става бариера, а не пътека. Ние все не знаем кои са авторите на концепцията за образование, която изисква списък от факти, обясни социалният антополог Харалан Александров. Образование означава да имаш гъвкав ум, да ползваш знанието като овластяване. У нас в училището знанието е повече репресия, а това не е проблем на издателствата, добави той. Типичната българска образованост е достатъчна за решаване на кръстословици, заключи Александров, според когото съдбата на българския ученик е безрадостна. Той призова да се подкрепят професионалистите, които не бива да се борят с тежката материя, а да я адаптират.
Frognews.bg
