За първи път срещнах Сенаторът Джо Байдън по време на изслушване на Сенатската външна комисия в сградата Ръсел през 2007. Оттогава смятам Байдън за класическия Демократ за външна политика – кънтящо, мулти-регионално, глобално американско присъствие, комбинирано с доста ограничена военна намеса. ъ
Спомням си Байдън от това изслушване в Сената през 2007 да дискутира дали Америка трябва да установи военното си присъствие под формата на база на АФРИКОМ в Джибути. Байдън беше царят на Външната Сенатска Комисия по това време, като един от най-премерените и в същото време най-информирани Сенатори в комисията. Спомням си, че основният въпрос и грижа на Байдън тогава беше дали местните африканци ще приемат тази нова форма на американско военно присъствие. Байдън не смяташе, че какво мислят местните партньори няма значение. Беше му ясен този принцип още тогава и това също ще се забележи в неговата външна политика към света през следващите четири години. Байден няма да бъде незаинтересован като Тръмп от впечатлението, което Америка оставя сред своите партньори и играчите зад граница. В новата ера на Байдън отношението към международните партньори няма да бъде Тръмповия принцип „след като ви използваме, ще ви хвърлим на вълците“ , както преди съм казвала – също и в Ню Йорк Таймс и Евронюз. Като печен във външната политика, Байден знае, че достоверността има значение във външните отношенияъ, след като е виждал как американски съюзници идват и си отиват през четири десетилетия, основно заради това как Вашингтон се отнася с тях и зависещо от това колко добре си спазва обещанията. Байдън разбира този принцип.
С Байдън на кормилото Америка получава изпечен във външната политика лидер, който познава пълната гама от инструменти на външната политика на САЩ отвътре. В надпреварата за Демократическата номинация през пролетта Байдън често беше критикуван, че не е водил досега голямо постижение във външната политика на свое име. Но не е нужно да има това в актива си, защото няколкото Сенатора , които са наистина запознати с външната политика, не правят това. Байдън е видял всичко и всичко му е минало през ръцете, включително да се противопостави на военния престъпник чудовище Милошевич. Просто досега не е бил в лидерското кресло, за да подписва, води, преговаря и инициира сделки, споразумения и доктрини чисто на свое име. Но това ще се промени много скоро.
Байдън беше моя фаворит за Демократическата номинация за президент през цялото време и доста преди това да го подкрепяш да стане „модерно“ – дори след сагата за имийчмънт свързана с Хънтър Байдън, дори когато всички го бяха отписали преди Супер Вторника и всичко сочеше към Бърни Сандърс като вероятната Демократическа номинация. Всички тези дискусии подценяваха човека, защото не разбираха какво се наистина се съдържа в този опит с външната политика.
Десетилетен опит с външната политика е нещо, което ще бъде глътка свеж въздух в сравнение с президент като Тръмп, когото дори не можеше да накараш да прочете един брифинг за външна политика, ако няма картинки. Или ако не е обобщен във фраза от четири думи по Фокс Нюз.
Тръмп даже не можеше да поеме нормални брифинги за външна политика от типа на тези, които американският президент трябва да получава, за да взима информирани решения – такива, които да отиват малко по-далеч от това да отговорят на простичкия въпрос „Ама не разбирам, защо въобще го правим т‘ва са?“
Да се спомене, че Байдън ще върне Америка обратно на влака на климатичните промени или че ще търси да подсили споразумението за иранската ядрена програма, би било очевидно. Това, което е по-малко очевидно са политиките на Администрацията на Байдън спрямо Източна Европа, където много държави като България се чудят какво ще стане след като Тръмп най-накрая си обере крушите от Белия Дом.
Източна Европа не е регион на Демократите по принцип. Регион е на републикански интереси в модерната история на американската външна политика, където конкуренцията с Русия за енергийните пазари така или иначе винаги щеше да бъде най-важната точка в дневния ред.
Администрацията на Байдън е по-вероятно да се сближи отново с традиционни съюзници от НАТО като Германия и Франция и по-малко вероятно да се прехласва по Полша и Унгария, които си бяха полето на Тръмп през изминалите четири години.
Бойко Борисов също ще остане с пръст в уста. Конграчулейшън, Борисов. Поклонниците на Тръмп, разпръснати из Централна и Източна Европа от типа „мъжкар без покритие“ като Борисов е малко вероятно да впечатлят Байдън, след като самият той славно срази на изборите един такъв мъжкар без покритие.
Също така, Байден няма да притиска толкова агресивно държавите-членки на НАТО за харчене за отбрана. Няма да го видите да се кара и да натяква публично на Макрон или Меркел на следващата среща на високо ниво на НАТО през 2021.
Това не означава, че Европа или Източна Европа ще се върнат към романтичната ера преди Тръмп за приказката за най-близките съюзници. „Пивотът“ на Америка към Азия беше в ход още преди Тръмп дори да има намерение да се кандидатира за президент. Европа може да мисли за Америка като за най-добрия си приятел, но Америка със сигурност ще кара напред. Източна Европа ще се намери отново в мястото на регион, който не е приоритет за Администрацията на Байден, и това е окей. Американските интереси за насърчаване на търсенето на американски втечнен природен газ в региона ще останат. Това а приоритет и за двете партии. Както и съпротивата срещу Северен Поток 2.
Влизането на Байдън ще се усети, както от Русия, така и от Турция. САЩ ще се върне в геополитическия разговор простиращ се през горещи точки като Либия, гръцко-турските търкания, Нагорни Карабах или Близкия Изток. На източноевропейски държави като България обаче, ще им е доста трудно да привлекат вниманието на Байдън. Трикът с увеличаването на разходите за отбрана, който работеше за Борисов и Каракачанов при Тръмп, въобще няма да впечатли Байдън. Той ще търси други точки на сътрудничество, като например разширяването на Европейския Съюз и НАТО.
Американската външна политика ще бъде по-малко неуважителна и скандална като стил и форма. Също така ще се отдалечи от дневен ред базиран на „а ти какво ще ми дадеш лично на мен?“, който беше толкова типичен за Тръмп, който се опитваше да извлече лична изгода по всевъзможен начин от държавни ресурси и дела – това, което всъщност беше и в основата на успешния му импийчмънт, на който Конгресът се радваше с право.
Но тази промяна не означава, че Източна Европа ще бъде доволна. Като класически Демократ на външна политика, Байдън ще възстанови американското лидерство в ключови гео-стратегически точки и ще върне САЩ в големите въпроси на деня. В сравнение с Близкия Изток или Средиземноморието, просто не мисля, че Украйна ще бъде сред тези въпроси, да не говорим за други източноевропейски държави.
Светът може да се подготви за четири години премерена, мулти-регионална, силно присъстваща, дипломатична, класическа американска външна политика без особено големи изненади или военни амбиции.
Ивета Чернева
Ивета Чернева е автор, международен коментатор и активист за човешки права. Последната й книга е Амазон бестселърът „Тръмп, европейската сигурност и Турция“. Чернева е топ финалист за Специален Комисар на ООН за свобода на словото през 2020.
