Фалшивата опорка за името започна от политиците в Северна Македония още миналата година. Чувала съм го много пъти с опит да се дискредитира България. Ние сме член на ЕС, няма да атакувам съседна държава с фалшиви опорки. Те разчитаха на натиск. Разчитаха, че някой ще се скара на България, ние ще забравим националния си интерес и ще кажем “Да”. ЕС така работи - убеждаване и разговори. С натиск не работим.
Това заяви пред Българската национална телевизия вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева.
Тя още веднъж посочи основната причина за конфликта между София и Скопие. Според България Република Северна Македония системно не изпълнява подписания през 2017 г. Договор за добросъседство, което е основната причина страната ни да каже "не" на преговорната рамка за стартиране на процеса по присъединяване на РСМ към ЕС.
"Има ясни разпоредби по отношение езика на омразата. Не се предприемат действия да се ограничи, а освен това той ескалира. Има ограничаване на икономиката, редица сигнали до българския бизнес за излишни административни пречки има. Няма никакво движение по отношение на инфраструктурните проекти", посочи Захариева.
По думите й страната ни обяснява проблема от много време. Има и няколко ясни меморандума.
"Опитват се да бягат от формулировката “обща история”, която е много ясно разписана. Твърдят, че се опитваме да им отнемем правото на самоопределяне. Фалшивите новини се лансират по-лесно от истината понякога, за съжаление. Подкрепата ни никога не е била безусловна. Не съм убедена, че не разбират къде е проблемът. Просто не желаят двустранни въпроси да са част от преговорната рамка. Никой не ги разбираше за спора с Гърция. Всеки път последователно казваше “не” за стартирането на преговори. Нормално е, но ние не се отказваме. Доброжелателни сме и считаме, че е добре преговорната им рамка да е одобрено. Това не е вето. Това е “Не” на преговорната рамка", заяви още Захариева.
Вицепремиерът коментира и проблемът с отчетността на главния прокурор. Венецианската комисия, докладът на Европейската комисия и резолюцията, приета в европарламента, очертаха проблемът с липсата на отчетност. Управляващите предложиха да се създаде независим прокурор, който да разследва главния. Това обаче срещна критики.
“Ако се решаваше толкова лесно въпросът с контролността на главния прокурор... Главният прокурор не е някакъв особен гражданин спрямо всички останали. По нашата конституция само той може да извършва разследване. Венецианската комисия казва, че тези хора не трябва да бъдат зависими от главния прокурор”, посочи Захариева.
